17-11-2017 20-11-2018

Българската енергетика 2018: Голям шлем или сметки без кръчмаря

Догодина предстоят важни решения за втората АЕЦ, както и за тръбата от „Турски поток“

10:07 | 26 декември 2018 | Редактор : Красимир Тодоров 37 4625 Снимка: Shutterstock

Точно преди 10 години Георги Първанов и Владимир Путин подписаха 8 двустранни споразумения. Четири от тях бяха за енергетиката, а българският президент ги определи като "постигане на голям шлем", възможно най-големият успех при игра на бридж.

Споразуменията предвиждаха: Изграждане на газопровод "Южен поток", проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ "Белене", изграждане на петролопровод Бургас - Александруполис и изнасяне в Русия на отработеното ядрено гориво.

Това стана през 2008 година, а през 2018-a "големият шлем" се върна, леко видоизменен. След перипетии, спиране, арбитражни дела, заплахи с неустойки и обвинения за провали. Днес той е във вида: Изграждане на газопровод от българо-турската до българо-сръбската граница, по който ще тече руски природен газ от втората тръба на "Турски поток", и строителство на АЕЦ "Белене". Възродените енергийни амбиции на управляващите отново се насочиха към два от проектите, започнати през 2008 година. Няма спор, енергетиката е сфера, в окято парите са много, измерват се с милиарди и това събужда интерес към проектите.

Нека видим и финансовата страна на енергийните проекти от 2008 и 2018 година. През 2008 година стойността на АЕЦ "Белене" според руската страна е 3.8 милиарда евро. Толкова бяха предвидени в бюджета на Русия за изграждане на атомната централа и тя предложи да ни ги даде като заем. Изграждането на "Южен поток" тогава бе определено на 16 милиарда евро. Или общо - близо 20 милиарда евро. Толкова трябваше да платим, за да реализираме Първановия "голям шлем", при това без петролопровода.

През 2018 година при пресмятане на вече похарчените средства за АЕЦ "Белене", включително и плащането към "Росатом" на реакторите, показва сумата от 1.7 милиарда евро. Според данните на "Булгартрасгаз", за изграждането на газопровод от българо-турската до българо-сръбската граница ще са необходими 1.4 милиарда евро. Или общо разходи от 3.1 милиарда евро. За същите или почти същите дейности, както предвидените през 2008 година. Къде щяха да отидат парите "отгоре" при реализиране на "големия шлем" на Георги Първанов, остава риторичен въпрос.

Сега въпросът е - ще реализираме ли втория вариант на "големия шлем" и как. Според енергийния министър Теменужка Петкова "България е извлякла своите поуки и работи за диверсификация на газови доставки и маршрути. А политически натиск отвън не може да спре проектите ни".

Но нека видим какви са европейските изисквания за двата проекта, защото без одобрението на Брюксел те няма как да се реализират.

За АЕЦ "Белене" се появи становище на Европейската комисия, което бе огласено след въпроси на българския евродепутат Светослав Малинов. Той попита: "Възобновяването на проекта АЕЦ "Белене" през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на член 41 от Договора за "Евратом" и следователно това изисква нова процедура по нотификация. Вярно ли е това?"

Отговорът на ЕК бе: "Старият проект за изграждане на АЕЦ "Белене" беше нотифициран до Европейската комисия през февруари 2007 г., но беше окончателно прекратен (без строителство) от Народното събрание на Република България през март 2012 г. Новият проект беше стартиран през 2018 г., но детайлите по него все още не са официално нотифицирани до Европейската комисия.

Нова оценка на Европейската комисия ще е необходима поради няколко причини:

Първо, Европейската комисия ще трябва да се увери, че новият проект отговаря на последните изисквания за ядрена безопасност. Изискванията станаха много по-строги, най-вече след ядрената авария във Фукушима (Япония) през 2011 г. Тя беше предизвикана от земетресение, което също представлява потенциален рисков фактор в Белене, имайки предвид историята на сеизмична активност в региона.

Второ, новият проект има различен финансов механизъм, включващ частен инвеститор и евентуално отсъствие на изрична държавна гаранция. Това е много по-различно от проекта от 2007 г., който трябваше да се реализира от държавно предприятие. Тъй като финансирането на ядрени проекти е ключов аспект на инвестиционните решения, които се нотифицират по силата на член 41 от Договора за Евратом, тази промяна сама по себе си представлява достатъчно основание за изискване на нова нотификация.

Трето, възможно е новият проект да не използва точно същите ядрени технологии, имайки предвид изминалото време от одобряването на стария проект (11 години) и включването на различни инвеститори в новия. Значителни промени в технологията също така представляват достатъчно основание за изискване на нова нотификация".

Това бе отхвърлено от министър Петкова, според която нова нотификация или не е необходима или, ако е необходима ще бъде търсена от евентуалния инвеститор, който ще строи атомната централа. Кой е бил прав, предстои да видим през 2019 година.

Изборът на инвеститор ще трябва да се състои в началото на 2019 година, през януари или февруари. Българските условия обаче са достатъчно строги, за да бъдем оптимисти в очакванията да се намери инвеститор.

България иска атомната централа да не струва повече от 10 милиарда евро, а срокът за реализиране на проекта да е до 10 години. Също така да имаме правото на блокираща квота, тоест 34%, и българските и местни компании да могат да участват в реализацията на проекта. Освен това проектът трябва да се реализира на пазарен принцип без предоставяне на държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на енергията, която АЕЦ "Белене" ще произвежда.

Засега се казва, че има трима кандидати за участие в изграждането на АЕЦ "Белене" - Китайската ядрена корпорация, корейската Хидроатомна корпорация и френската "Арева". Остава да видим дали те или други инвеститори ще подадат документи за участие в проекта. Всъщност, французите вече уточниха, че евентуално ще се включат като доставчик за двата блока и не потвърдиха, че ще поемат ролята на цялостен инвеститор. Китайците и корейците може и да се включат, но дали ЕК ще погледне на това с добро око, е трудно да се предвиди. Все пак АЕЦ на територията на ЕС, изграден и управляван от китайци с руски реактори, не е най-далновидното геополитическо решение от гледна точка на Брюксел. Остават открити много важни въпроси като - къде ще са пазарите на произведената електроенергия, къде ще отива отработеното ядрено гориво, кой ще захранва блоковете с ядрено гориво.

Газопроводът, който ще осигури транспортирането на руски природен газ от Турция през България до Сърбия, е европейски проект и трябва да отговаря на Третия енергиен пакет. Това е неоспоримо. Да видим какви са изискванията на европейските енергийни директиви.

Всички газопроводи от трети държави в ЕС трябва да отговарят напълно на правилата за пазара на природен газ. Сред тези правила са достъп на трети страни до газопровода, справедливи тарифи за пренос, отделяне на дистрибуторите от производителите във веригата за доставка на природен газ.

Преди дни България бе глобена от Брюксел със 77 милиона евро заради отказ на държавната "Булгартрансгаз" да предостави достъп до газопроводната система на страната на други доставчици, освен държавната "Булгаргаз". Експерти коментираха, че газовият пазар у нас не е подчинен на изискванията на европейските директиви, което и води до глобата. Сега нещата трябва да се променят или пак ще има глоби. А в случая с новия газопровод от Турция до Сърбия през България би трябвало да има не само един - "Газпром", а и други доставчици на природен газ. Вече бе казано, че само транзит на руски природен газ през българска територия, която е и територия на ЕС, не е достатъчно добър вариант. Независимо дали ще наречем случващото се "хъб", дали няма да е само транзит, както е досега, по трасето от Румъния. Да, вече бе обявено, че "Газпром" ще ползва 90% от капацитета на тръбата, а другите 10% ще са за други вносители, но кои ще бъдат те и ако ги има и поискат 20%, как ще се реши въпроса, не е ясно.

Въпроси, на които България трябва да даде отговор, и то задоволителен, за Европейската комисия. А тя ще бъде в нов състав от средата на годината и не знаем дали там ще влязат привърженици на идеята за повече руски газ в ЕС или нейни противници. Иначе ние сме готови - набързо променихме Енергийната си стратегия, за да имаме право да се откажем от действащия договор с "Газпром" за транзит на природен газ, който трябваше да действа до 2030 година. Ще осигурим и пари за новите газопроводи, а кога и дали те ще се изплатят, това никой не е съобщил.

Дали ще реализираме съкратен вариант на "големия шлем" на Първанов или пак ще загубим средства в опита си да минем без кръчмаря, предстои да се реши през 2019 година. Каквото и да се случи, сметката по енергийните проекти ще плащаме години напред всички ние - данъкоплатците и гражданите на България.

ИЗБРАНО