България и още 16 държави от ЕС настояват да се запазят парите за кохезия и земеделие
Страната ни се присъедини към групата, която настоява новите приоритети на ЕС да се финансират с допълнителни средства, а не за сметка на регионите и земеделските производители
Министър-председателят Румен Радев и лидерите на още 16 държави от Европейския съюз настояват финансирането за Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика да бъде запазено в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г.
Те са изпратили съвместно писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща и до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС. В него лидерите предупреждават, че намаляването на средствата за кохезия и земеделие няма да направи европейския бюджет по-модерен, а напротив - ще го отслаби и може да намали обществената подкрепа за европейския проект.
В групата са България, Кипър, Хърватия, Естония, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Чехия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Унгария.
Според тях Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика не са просто два разходни пера в бюджета, а инструменти, които поддържат икономическото сближаване между държавите и регионите, укрепват единния пазар и подпомагат конкурентоспособността и продоволствената сигурност на ЕС.
Затова 17-те държави настояват новите европейски приоритети - сигурност и отбрана, конкурентоспособност, енергийна сигурност и устойчивост - да получат достатъчно допълнително финансиране. Според тях не трябва да се стига до ситуация, в която повече средства за тези цели означават по-малко пари за регионите, инфраструктурата, земеделието и развитието на селските райони.
Страните заявяват готовност да обсъждат и приходната част на бюджета, включително предложенията за нови собствени ресурси на ЕС. Така те оставят отворена възможността за намиране на допълнителни източници на средства, вместо новите европейски приоритети да бъдат финансирани чрез орязване на традиционните политики.
Позицията на 17-те държави идва на фона на силно разделение между страните членки за размера и структурата на бюджета за 2028-2034 г.
Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция настояват следващият бюджет да бъде намален с няколкостотин милиарда евро спрямо предложената от Европейската комисия рамка. Шестте държави, които са сред най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС, смятат, че разходите трябва да бъдат ограничени и че повече средства трябва да бъдат насочени към отбрана, сигурност и иновации, за сметка на традиционните политики като земеделието и регионалното развитие.
Това поставя двете групи държави на различни позиции. Едните настояват за запазване на средствата за кохезия и земеделие и за намиране на допълнителни приходи, а другите искат цялостно ограничаване на разходите и пренасочване на повече пари към новите приоритети на ЕС.
Шестте държави представляват значителна част от финансовата тежест на бюджета на ЕС - заедно те осигуряват около 40% от общото му финансиране. Именно затова позицията им има сериозна тежест в предстоящите преговори.
Разделението се очерта ясно по време на обиколката на Коща из европейските столици. Председателят на Европейския съвет проведе т.нар. "Tour des Capitales" между 25 август и 17 септември, като целта беше да чуе директно позициите на лидерите на държавите членки и да подготви почвата за преговорите за бюджета. Основният акцент в разговорите беше именно следващата Многогодишна финансова рамка.
В рамките на обиколката Коща посети Словакия, Естония, Литва, Латвия, Чехия, Люксембург, Хърватия, Унгария, Румъния, България, Гърция, Кипър, Словения, Полша, Германия, Малта, Испания, Португалия, Финландия, Дания, Австрия, Италия и Франция. Швеция беше изключена от маршрута заради предстоящите избори в страната.
На 3 септември Коща беше в София, където разговаря с Румен Радев. Българският премиер тогава настоя, че европейската политика трябва да гарантира равен достъп на държавите членки до развитието на технологиите и индустрията, като предложи и идеята за "индустриална кохезия". Коща от своя страна заяви, че бъдещият бюджет трябва да осигури средства за новите приоритети на ЕС, но едновременно с това трябва да продължи да подкрепя земеделието и кохезионната политика, включително в България.
Европейската комисия предложи следващият бюджет на ЕС да бъде близо 2 трилиона евро за 7-годишния период 2028-2034 г. Това е значително по-различна структура от сегашната рамка, като Комисията предлага по-малко на брой, но по-големи финансови инструменти.
В предложението кохезионната политика, земеделието, рибарството, социалните политики, миграцията и вътрешната сигурност се обединяват в по-широка рамка за национални и регионални партньорски планове. Общата стойност на тези планове е около 865 млрд. евро, а за подкрепа на доходите на земеделските производители и рибарите са предвидени около 300 млрд. евро.
Комисията представя новата архитектура като начин бюджетът да стане по-гъвкав и да може по-бързо да реагира на новите предизвикателства. В същото време тя предвижда гаранции за по-слабо развитите региони и запазване на подкрепата за земеделските производители.
Именно размерът на тези гаранции и разпределението на средствата ще бъдат сред най-трудните въпроси в преговорите. Пред държавите стои задачата едновременно да намерят пари за отбраната, конкурентоспособността, енергетиката и технологиите, без да допуснат традиционните европейски политики да останат без достатъчно финансиране.
Преговорите навлизат в решаваща фаза, като Ирландското председателство трябва да подготви нова преговорна рамка. Целта е до края на годината държавите членки да постигнат споразумение за бюджета, който ще определи финансовите приоритети на ЕС от 2028 г. нататък.