17-11-2017 20-11-2018

България е заплашена от съдебна процедура заради мръсния въздух

Почти всички европейци все още страдат от замърсяването на въздуха, което води до около 400 000 случая на преждевременна смърт в целия континент

11:58 | 24 ноември 2020 | Автор: Рая Лечева, 3e-news 118 5910 Снимка: БТА

Отделянето на фини прахови частици е причинило 417 000 случая на преждевременна смърт в 41 европейски държави през 2018 г., от които около 379 000 от смъртните случаи са настъпили в ЕС-28, става ясно от доклада на Европейската агенция за околна среда "Качество на въздуха в Европа — доклад за 2020 г."

България пак е сред страните с най-голямо замърсяване на въздуха с фини прахови частици, показва доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) "Качество на въздуха в Европа — доклад за 2020 г." Според него през 2018 г. шест държави членки са превишили пределно допустимата стойност на Европейския съюз за фините прахови частици (ФПЧ2,5): България, Хърватия, Чехия, Италия, Полша и Румъния.

Ако шестте страни не вземат мерки за намаляване на замърсяването, визирам например и България, може да стигнат и до съд. Предупреждението е на еврокомисаря по околна среда, океани и рибарство Виргиниюс Синкявичюс по време на пресконференцията в понеделник в Брюксел, на която беше представен докладът на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) "Качество на въздуха в Европа — доклад за 2020 г."

3e-news.net

От доклада става ясно, че България заедно с Хърватия, Чехия, Италия, Полша и Румъния е сред страните с най-голямо замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Шестте държави членки са са превишили пределно допустимата стойност на Европейския съюз за фините прахови частици (ФПЧ2,5).

В изявлението си еврокомисарят Синкявичус обясни, че много региони начинът, по който се набавя енергия и се отопляват домовете, все още води до замърсяване от частици. В градовете в ЕС системите за мобилност и пътувания все още причиняват замърсяване от азотен диоксид. "Решаването на предизвикателството за качеството на въздуха не е лесно. В решаването трябва да се включат граждани, предприемачи, изследователи и политици. И това означава да развиете нов рефлекс - да се научите да задавате нов въпрос в транспорта, енергетиката, индустрията, селското стопанство и градското развитие. Да си задавате въпроса какво би означавало това за въздуха?", попита реторично еврокомисарят.

От доклада, с окончателни данни за 2018 година за качеството на въздуха от над 4 000 станции за мониторинг в цяла Европа, става ясно също, че само четири европейски държави — Естония, Финландия, Исландия и Ирландия, са имали концентрации на фини прахови частици, които са под по-строгите ориентировъчни стойности на Световната здравна организация (СЗО).

В доклада на ЕАОС се отбелязва, че продължава да съществува разминаване между правните ограничения на ЕС за качеството на въздуха и насоките на СЗО — въпрос, който Европейската комисия се стреми да разреши чрез преразглеждане на стандартите на ЕС в рамките на плана за действие за нулево замърсяване.

През последното десетилетие по-доброто качество на въздуха доведе до значително намаляване на случаите на преждевременна смърт в Европа. Последните официални данни на ЕАОС обаче показват, че почти всички европейци все още страдат от замърсяването на въздуха, което води до около 400 000 случая на преждевременна смърт на Стария континент.

Според оценката на ЕАОС, отделянето на фини прахови частици е причинило около 417 000 случая на преждевременна смърт в 41 европейски държави през 2018 г. Около 379 000 от тези смъртни случаи са настъпили в ЕС-28, а 54 000 и 19 000 случая на преждевременна смърт се дължат съответно на азотен диоксид (NO2) и тропосферен озон (O3). Трите цифри представляват отделни оценки и числата не следва да се събират, за да се избегне двойно отчитане.

От доклада на ЕАОС става ясно още, че европейските, националните и местните политики и намаляването на емисиите в ключови сектори са подобрили качеството на въздуха в Европа. От 2000 г. насам емисиите от основни замърсители на въздуха, включително азотни оксиди (NOx) от транспорта, са намалели значително, въпреки нарастващото търсене на мобилност и свързаното с това увеличение на емисиите на парникови газове в сектора. Емисиите на замърсители от енергийния сектор също са намалели значително, а същевременно напредъкът в намаляването на емисиите от сградите и селското стопанство е бавен.

ИЗБРАНО