Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща ще пристигне на визита София на 3 септември в рамките на обиколката си из европейските столици. В същия ден Коща ще бъде в Румъния и Гърция. Основен акцент в разговорите му с европейските лидери е следващият дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. В София той ще се срещне и разговаря с премиера Румен Радев, съобщиха от Европейския съвет. 

Обиколката на Коща е насочена към сближаване на позициите на държавите членки преди решаващата фаза на преговорите за многогодишната финансова рамка. Освен бюджета, сред темите са конкурентоспособността, отбраната, разширяването на ЕС и подкрепата за Украйна. Разговорите трябва да помогнат и за подготовката на предстоящите заседания на Европейския съвет.

Европейската комисия предложи през юли 2025 г. новата многогодишна финансова рамка да бъде на стойност почти 2 трилиона евро, или средно 1,26% от брутния национален доход на ЕС за периода 2028-2034 г. Планът предвижда сериозно преструктуриране на бюджета, включително по-голяма гъвкавост при разпределението на средствата и обединяване на различни програми около национални и регионални планове.

Предложението идва на фона на необходимостта ЕС да финансира едновременно традиционните си политики - кохезия и земеделие - и нови приоритети като отбраната, конкурентоспособността, енергийната сигурност, миграцията и технологичната независимост. Именно това превръща размера на бюджета и начините за неговото финансиране в едни от най-трудните въпроси за държавите членки.

В центъра на преговорите са не само разходите, но и приходите на европейския бюджет. Държавите трябва да се договорят за размера на националните си вноски, както и за т.нар. собствени ресурси на ЕС - приходи, които постъпват директно в европейския бюджет.

Европейската комисия предлага нов пакет от собствени ресурси, с който да бъдат осигурени допълнителни приходи, без прекомерно да се увеличава натискът върху националните бюджети. В същото време някои от най-големите нетни донори настояват за сериозно ограничаване на предложените разходи. Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция поискаха с обща декларация съкращения за стотици милиарди евро спрямо предложението на Комисията.

Така в ЕС се очертават два основни лагера. От едната страна са т.нар. "пестеливи" държави, които внасят повече в европейския бюджет, отколкото получават обратно, и настояват за по-строг контрол върху разходите. От другата са държавите, които защитават запазването на силна политика на сближаване и по-голям ресурс за по-слабо развитите икономики. България е сред страните, които имат силен интерес към запазването на кохезионната политика и европейското финансиране за инфраструктура, регионално развитие, инвестиции и модернизация на икономиката.

Новото предложение на Комисията предвижда фондовете, които се изпълняват от държавите членки и регионите, да бъдат обединени в по-цялостна система, в която политиката на сближаване и селскостопанската политика остават основни елементи.

За България размерът и условията на бъдещите европейски средства са особено важни, тъй като страната продължава да разчита значително на европейското финансиране за инфраструктура, регионално развитие, земеделие и инвестиции. В същото време новият модел може да промени начина, по който средствата се планират и разпределят, тъй като Комисията предлага по-голямо обвързване на финансирането с национални и регионални планове и реформи.

Времето за постигане на компромис по многогодишната финансова рамка е ограничено. Европейските лидери вече са поставили за цел тя да бъде договорена до края на 2026 г., за да може финансирането по новия бюджет да започне без прекъсване от 1 януари 2028 г.

След заседанието на Европейския съвет през юни лидерите възложиха на ирландското председателство на Съвета да ускори работата по новите собствени ресурси, а за октомврийската среща се очаква да бъде подготвена обновена преговорна рамка.

 

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google