Както в цяла Европа, така и в България, пандемията от COVID-19 оказва значителен негативен ефект върху дейността на стопанските субекти - преки или косвени загуби търпят 79 на сто от фирмите, най-вече микро и малките. Това показва втората част от проучването на "Алфа Рисърч" за икономическите и социални последствия от кризата, проведено сред представители на бизнеса.

Проучването сред фирмите в България е направено в периода 13-22 април 2020 г. чрез телефонни интервюта и обхваща 500 стопански субекта от почти всички сектори на производството и услугите.

Извадката е формирана на база данните на НСИ за структурата на фирмите в страната по брой и сектори по КИД, а подборът на конкретните единици е извършен въз основа на база данни за предприятията в страната.

61 на сто от интервютата са със собственици на фирми, 25 на сто - с управители, а 13 на сто - с други членове на ръководството, като това обикновено са представители на средни и големи фирми.

Общо 21% от стопанските субекти твърдят, че кризата не им се е отразила особено, като при 3,5% от тях се наблюдава дори увеличено търсене на техните продукти или услуги, а малко под 2 на сто са се преориентирали към други дейности и също се справят.

Освен върху тази една пета от фирмите, които са запазили своята дейност и приходи, като относително слаб може да се оцени ефектът от кризата върху други 6.9 на сто, чийто спад е по-малък от 20 процента.

56.4 на сто обаче декларират свиване, което се движи в интервала 20-50 процента или 50-90 на сто.

15 процента декларират 100% спад на приходите си.

Въпреки шокът от кризата и спадът в дейността и приходите, мнозинството фирми са положили сериозни усилия за адаптация, организационна промяна или временно преструктуриране, при които да запазят служителите си и да останат в готовност за скорошен рестарт, коментират анализаторите.

22.6 на сто от фирмите са запазили същата организация на дейността си, както и преди кризата. Тъй като обаче това са основно средни и по-големи фирми, почти 48% от наетите са в ситуация, в която продължават да работят на пълен работен ден на работното си място, е показало паралелното проучване сред гражданите.

В една пета от компаниите (21.7 на сто), част или всички служители са преминали на работа от вкъщи (т.нар. хоум офис), което обхваща 8% от заетите. Служителите във фирмите, които са запазили дейността си, както и в тези, където реорганизацията към дистанционна работа е възможна, са в относително най-малък риск от загуба на работни места, показват и разчетите на мениджмънта в краткосрочен план.

Значителен дял от фирмите обаче вече са предприели едно или няколко действия, които пряко се отразяват върху доходите и перспективите за работа на заетите в тях. 18.2 на сто са пуснали служители в платен отпуск, а 17 процента - в неплатен. Същевременно 17.9% от фирмите работят със съкратено работно време.

Фактът, че сериозна част от икономиката в страната остана отворена и бързо бяха предприети някои антикризисни мерки, е позволил на над три четвърти от фирмите да не съкращават работници и служители до този момент.

Същевременно, макар и бавно, нараства делът на онези, които са принудени да го направят - от 17 на сто в края на март (по данни на НСИ) до 21 процента във втората десетдневка на април, по данни на представителното проучване сред бизнеса на "Алфа Рисърч".

Малко повече от половината от тези фирми, 12 на сто, са съкратили част от персонала, а 9.1 на сто - целия. Големите фирми по-често съкращават част от персонала, докато микро и малките фирми, особено в сферите, където дейността беше забранена по силата на извънредното положение и пряко свързаните с тях бизнеси - преобладава съкращаването на целия персонал, макар и той да е само от няколко души.

През този месец и половина от началото на кризата, когато на изпитание бяха изложени на първо място здравната система, но последователно - и социалната, и икономическата, първите предприети мерки, предложени от МТСП, срещат умерено до високо одобрение от страна на собствениците и мениджмънта на фирмите в България.

92% подкрепят и прилагат мерките за предотвратяване на риска от зараза на работното място. Дори и това да създава някои неудобства, или да предизвиква допълнителни разходи, ръководствата на компаниите са убедени в необходимостта от тези мерки и изискват придържането към тях.

55% подкрепят изцяло и още 19.8% - частично, дадената възможност за работа от вкъщи и гъвкавото работно време. 65% (40 на сто - изцяло, 25 на сто - частично) намират за подходяща облекчената процедура за пускане на служители в платен отпуск със заповед на управителя.

По-поляризирано е отношението към мярката, станала известна като 60:40. Подкрепата и тук доминира - 59%, срещу 41% критични мнения, като критиките са основно в посока към още по-висока степен на финансова ангажираност от страна на държавата.

Фирмите с голям брой заети в областта на производството, които се надяват на бързо възстановяване на предишните обеми, щом бъде рестартирана европейската икономика, както и фирмите с по-малко преки разходи за дейността си, изразяват най-силно одобрение за мярката 60:40.

Тя се оценява като недостатъчна от две групи стопански субекти - тези с прекратена дейност, които нямат свеж ресурс да допълнят оставащите 40 на сто, както и фирми със сезонна или неравномерна заетост, осигуряващи работниците си върху по-ниски заплати.

Сред не малка част от фирмите е налице разбиране, че това са мерки в подкрепа на заетостта и доходите на хората и те не могат да бъдат разглеждани като директни стимули за икономическо възстановяване и растеж, каквито обаче на един втори етап вече са необходими.

Затова и основната част от предложенията, направени от анкетираните фирми, са в две посоки - продължаване на мярката 60:40 и в периода след извънредното положение, тъй като възстановяването няма да е толкова бързо и фирмите и служителите ще се нуждаят от подкрепа и през този период; мерките на МТСП да бъдат допълнени и от икономически стимули за преодоляване на очаквания тежък период на икономическа депресия.

Макар и не така високи, както сред гражданите, оценките на бизнеса за цялостните мерки (здравни, икономически, социални) на правителството във връзка с епидемията от коронавируса, са също позитивни (62 на сто към 34 процента).

Почти две трети дават положителна оценка на изпълнителната власт. Негативните оценки са двойно по-малко - 34 на сто (21.4 на сто по-скоро отрицателни и 12.3 на сто - изцяло отрицателни).

По-критични от средното, разбираемо, са най-силно засегнатите икономически сектори - туризъм, ресторантьорство, хотелиерство, но освен тях - част от производителите на хранителни продукти, преработващи предприятия, строителството и транспортния бранш.

Интересен факт от проучването е, че огромното мнозинство от фирмите в България (87.7 на сто) са оптимисти, че ще съумеят да излязат от кризата и да възстановят дейността си.

Според 12.3 процента ги очаква негативен сценарий - ударът за тях е толкова силен, че фирмата им ще фалира. 69.5 на сто се надяват да се възстановят до една година.

Двойно по-висок от средното дял катастрофични очаквания имат фирмите от сектора на туризма, ресторантьорството, малки производствени предприятия, фирми в областта на услугите и на културата.

Много е рано да се прецени, доколко оправдан е този оптимизъм, отбелязват анализаторите. Но както е добре известно, индикаторът "икономически оптимизъм" се използва не за да предвиди точния срок на икономическо възстановяване, а за да измери готовността на стопанските субекти към икономическа проактивност, адаптивност, оценката на собствените им резерви и стратегии. Позитивен знак в тази посока е и фактът, че мнозинството от фирмите вече са започнали да планират, или дори са предприели стъпки в посока към реорганизация, или иновации, за да могат, от една страна, да преминат по-леко през кризата, а от друга - да бъдат по-конкурентноспособни в периода на възстановяването, през който много неща от досегашния начин на живот и работа няма да останат същите, посочват още от "Алфа рисърч".

Например, 27 на сто казват, че кризата е била за тях шанс да направят оптимизация на работния процес, която ще запазят и в бъдеще.

При 22% се е увеличило ползването на електронни услуги. 17% ще продължат да се възползват от гъвкавото работно време. Всяка пета фирма планира пускането на нови продукти, а всяка седма - на нови услуги.

14 на сто предвиждат сътрудничество с други компании за постигане на по-голяма ефективност. Дистанционната работа в периода на социално дистанциране също може да се окаже стимул за ускоряване на този модел на правене на бизнес - всяка десета фирма твърди, че предвижда реорганизация за изнасяне на част от дейността към хоум офис.

Настоящото, първо по характера си проучване за икономическите и социални последици от кризата и подкрепата за правителствените мерки в тези направления, показва сериозна мобилизация на бизнеса - както за запазване здравето и работните места на служителите, така и по отношение на предприеманите фирмени стратегии за справяне с икономическите предизвикателства, коментират от "Алфа рисърч".

Въпреки желанието за още по-сериозно ангажиране от страна на държавата, очакванията към нейните социални политики са като цяло реалистични. Ако не бъде изпуснат моментът за рестарт на икономиката и ако се предприемат правилни подкрепящи мерки, бизнесът ще запази капацитет за излизане от кризата.

Най-сериозният очертаващ се проблем е в неизвестността относно темпа, характера и обема на цялостното икономическо възстановяване след края на извънредното положение и плановете на националните и европейски институции в тази посока.

Изискванията на работодателите са на следващия етап над социалните мерки да се надградят много по-силни и комплексни икономически стимули, обобщават социолозите.