Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска незабавно оттегляне на законопроекта за т. нар. "спящи акции" (проекта на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от "Централен депозитар" АД), който според организацията застрашава над 2 милиона българи със загуба на собствеността им върху ценните книжа, които са придобили по време на приватизацията, съобщиха от АИКБ.

Организацията припомня, че категорично против концепцията, материализирана сега в законопроект, са се обявили четирите национално представителни работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР, както и КНСБ, КТ "Подкрепа", Асоциацията на директорите за връзки с инвеститори в България, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Националната комисия за корпоративно управление и други асоциации от капиталовия пазар, Омбудсманът на България, Министерство на правосъдието, юристи и акционери.

Повечето от тях вече са потвърдили позицията си и са призовали в свои становища проектозаконът да бъде оттеглен.

Работодатели и синдикати поискаха свикването на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане на проектозакона, което се очаква да е на 10 юни.

Какво представляват "спящите акции" и къде са те сега

Централният депозитар (ЦД) предлага да се създаде фонд, в който да влязат спящите акции от масовата приватизация от 1997 г. Стойността им се изчислява на 2-3 млрд. лв. по номинал, като това са книжа основно на дребни собственици, които не търгуват с тях или не са търсили дивидента си в давностния срок от 5 години.

Според авторите на идеята промяната ще даде възможност всеки от собствениците или да ги продаде (в срок от година), или да получи акции от новия фонд. Друг ефект трябва да бъде повишаване на ликвидността и оборотите на борсата, тъй като се предвижда фондът да бъде публично дружество.

"Мъртвите" книжа сега се намират по 2.5 млн. лични сметки в "Регистър А" на депозитарната институция, което означава, че не са под управление на инвестиционни посредници - т.е. собствениците им не са активни, се казва в публикация на БСК. Притежателите с по 25 броя са 60% от всички (толкова беше номиналът на една бонова книжка), а останалите са с по 50 до 100 (например прехвърлени от цялото семейство на един член).

Промяната би засегнала основно малките акционери в бившите приватизационни фондове, които сега са холдинги. Една част от тези акции са във вече непублични компании, отписали се от борсата, но останали с безналични книжа, които се водят в депозитара. На пръв поглед целият процес не би трябвало да доведе до загуба на собственост - т.е. няма да се национализират книжа, а само ще се промени начинът на собственост.