Преди 40 години Китай започна нова политика, която нарече "време на реформи и откритост". Днес страната е втора икономика в света и дори хвърля ръкавицата на САЩ в битката за първото място. Как се случи това?

В началото бе едно партийно събитие в края на декември 1978 година, което не събуди голям международен интерес - пленум на Китайската компартия. Дори Москва, която ревниво следи за случващото се в Китай, не осъзна, че нещо се променя. Дън Сяопин, бащата на китайските реформи обаче не се поколеба и тръгна да поправя официалната доктрина на социализма чрез въвеждането на капиталистически правила в икономиката. Подобно чудо в соцлагера не бе ставало ,не стана и след Китай, чак до 1990 година.

Огромната азиатска държава обяви ,че ще строи "социализъм с китайска специфика". Дън Сяопин обяви 4 модернизации - в земеделието, промишлеността, армията, науката. За пред света запази социалистическия начин на управление и обяви, че идеите на Мао Дзедун остават на въоръжение.

През 1978 година китайците приеха, че до 2050 година че провеждат първия етап на промените в страната си и трябва да влязат в първите редици на най-развитите икономически държави в света. Този план вече е реализиран- Китай е втората в света икономика след САЩ.

Може би най-сериозната промяна, която бе направена в страната и която дръпна икономиката бе смяната на "равното заплащане на труда" със заплащане съобразно резултатите от труда. И разбира се, разрешаването на хората да забогатяват, да имат частна собственост.

Пекин се отказа и от централизацията на властта и делегира пълномощия на регионите. "не е важно какъв цвят е котката, бяла или черна. Важното е да лови мишки", каза Дън и превърна тази фраза в символ на промените в страната.

Китай се включи в процесите на глобализация, започна да привлича инвеститори от целия свят благодарение на евтината си работна ръка, влезе по този начин в международното разделение на труда и въведе пазарната икономика изцяло.

В началото бяха създадени няколко Свободни икономически зони, където капиталистическите пазарни отношения бяха единствените прилагани. Това привлече инвеститори и разви промишлеността. Икономическият растеж в тези зони беше средно над 16% годишно, нещо фантастично и непостигано дотогава.

Резултатът - средният икономически ръст на Китай от 1978 до 2017 година е 14.5%, няма такъв друг случай в световната икономика и едва ли ще има. Китай, който през 1978 година даваше едва 1.8% от световния брутен вътрешен продукт, през 2017 година увеличи своя дял до 16%. По това отстъпва само на САЩ, а някои експерти смятат, че по паритет на покупателната способност дори изпреварва щатите с около 3 трилиона долара.

През 2017 година Китай даде 27.8% от световния икономически ръст и изпревари по този показател САЩ и Япония, взети заедно. През 1978 година страната имаше външнотърговски оборот от 35.5 милиарда юана, през 2017 година той достигна 27.79 трилиона юана или се увеличи 782 пъти.

И което е особено важно, Китай не само произвежда и изнася стоки, той внася все повече потребителски стоки отвън за вътрешния си пазар. Страната почти напълно ликвидира бедността, населението й консумира все повече стоки и услуги. Днес процентът на бедните в Китай е 3 на сто, а се появи силна средна класа, състояща се от 250 милиона души, която има възможност и си купува все повече стоки и услуги. По броя на доларовите си милионери страната отстъпва само на САЩ, въпреки че се води социалистическа. Повечето от тези свръхбогати китайци са тръгнали от нулата към своето състояние, сферата, в които има най-голямо натрупване на пари са информационните технологии.

Докога ще продължи "Китайското чудо"? Отговорът изглежда ясен- докато в страната има добри условия за правене на бизнес, докато идват инвестиции и отвън, докато властите не се намесват и не пречат на икономиката. И докато срещу корупцията действат драконовски закони , а присъдите срещу най-висши чиновници и управленци при констатирани корупционни практики са ежедневие.