На семейство с едно малолетно дете е нужен нетен месечен доход от 2189 лева за покриване на разходите за храна, жилище, здравеопазване, образование, каза пред журналисти председателят на КНСБ Пламен Димитров, който представи данни от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Нетният месечен доход на един работещ и живеещ сам човек трябва да е 1216 лева, посочи той. Исканията ни за увеличение на заплатите не са самоцелни, допълни Димитров.

Ускорено нарастване на цените през последното тримесечие се отчита при хляба и зърнените храни - със 7,5 на сто, при млякото и млечните продукти - с 6,9 на сто, при животинските и растителните масла - с 21,8 на сто, като само при слънчогледовото олио нарастването е с 30 на сто, при яйцата - с 6,7 на сто, при месото и месните продукти - със 7,1 на сто, каза Вили Иванова, заместник-директор на института.

Повече от две трети от наетите лица получават заплата, която е под необходимата за издръжка, допълни Иванова. Настояването ни е за ежегоден ръст на минималната работна заплата със 17-18 на сто в рамките на четири-пет години и тогава ще може да се ограничи броят на работещите бедни, допълни Иванова. Тя посочи редица продукти и нехранителни стоки, чиито цени са нараснали през последното тримесечие в страната ни.

Причините за нарастване на дохода за издръжка през март тази година се дължи на ускорения ръст на потребителските цени вследствие на драстичното покачване на цените на електроенергията и на природния газ, каза още Иванова. По думите ѝ цената на природния газ се е повишила около четири пъти от март миналата година до март тази година, без акциз и ДДС. Нарастването на цената на електроенергията за бизнеса за същия период е около пет пъти.

Друга причина за нарастване на дохода за издръжка са нарушенията в доставките и логистиката, довели до недостиг на стоки, повишената цена на петрола на международните борси, повишените цени на медта, на алуминия, на памука, на кафето, на маслодайните култури, на торове и др. Отчита се и ръст на цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар с 45,2 на сто през март на годишна база, допълни Иванова.

Очакванията са за запазване на високата несигурност в икономиката през цялата година. Закъснялото увеличение на минималната работна заплата от 1 април с 9,2 на сто се обезцени от кумулативната инфлация от 12,4 на сто, посочи тя.