Около 30% е делът на сивата икономика от брутния вътрешен продукт /БВП/, което е над 20 млрд. лева, посочи Тихомир Безлов - главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията. С уговорката за динамиката и известната противоречивост на индекса на скритата икономика центърът представи днес в пресклуба на БТА най-новите данни.
Основните изводи сочат, че през 2010 г се увеличават случаите на неплащане на данъци, мита и акцизи, както и източване на ДДС.
Заедно с нарастването на безработицата, взела връх през изминалата година, скритите трудови отношения също са намалели, каза Руслан Стефанов - председател на Центъра за изследване на демокрацията. Според него, за да намали ефектът от кризата, бизнесът е съкратил служители без трудови договори и в резултат са намалели и случаите на скрита икономическа активност. Делът на недекларираните плащания е слабо понижен. Близо 11-12% от населението са декларирали, че получават по-високо възнаграждение от заявеното в трудовия договор. Около 5-6% от хората работят без никакъв трудов договор, отчете Стефанов.
Тези цифри обаче трябва да се умножат по 4 и тогава ще получим реалната картина на индекса, смята Безлов. Причина за това е, че повечето хора не казват истината при проучванията. Това на практика прави около 44% сива икономика и укриване на доходи, смята експертът. Това число ни доближава до отчетения през 90-те години 50-процентов дял на скрита икономика.
Секторите, които генерират най-много сива икономика, са енергетика, здравеопазване, фармацевтичният сектор и инфраструктурата, където трябва да се съсредоточи контролът, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.
По думите на Тодор Ялъмов - старши анализатор от икономическия сектор на центъра, проблемът със сивата икономика е много важен, защото заради това изкривяване на данните се получава погрешна картина за реалното състояние на икономиката, а оттам - и до взимането на погрешни политически решения.
Сред основните препоръки за противодействие на скритата икономика експертите предлагат да се използват по-добре инструментите на бюджета и на икономическата политика, а не толкова на контролната система. Друга мярка е контролът за спазването на законодателството на база на оценка на риска и съсредоточаване върху най-големите заплахи. Това означава държавната финансова инспекция, НАП, агенция "Митници" и др. да се насочат към противодействие на местните и национални олигархични мрежи, отбелязаха експертите.