Специално звено към Министерски съвет да поеме оценяването и класирането на оферти в големите обществени поръчки. Това настоява в свое становище Българската стопанска камара (БСК).
Новото ведомство, според работодателската организация, трябва да провежда процедурата за възлагане на големи обществени поръчки, вместо това да прави самият възложител. Министерствата, агенциите и другите държавни институции трябва единствено да правят политиката, т.е. да обосновават необходимостта от дадена поръчка и ползите от нея, а самата поръчка да се провежда от хора, които не са свързани с организациите. По този начин се прекъсва връзката между възложителите и кандидат-изпълнителите и възможностите за корупционно договаряне, а и контролът става по-ефективен, смятат от БСК в становището, писано по повод готвените промени в Закона за обществените поръчки. Те трябва да са готови до май 2011 г., каза наскоро министърът по еврофондовете Томислав Дончев.
Бизнесът настоява още да се осигури по-голяма публичност на сключваните договори в регистъра за обществените поръчки като се включи допълнителна информация за договорените дейности, условията за плащане, сроковете, анексите, оценката на качеството на изпълнение и т.нат. Появилата се наскоро идея поръчки да се възлагат без търг или конкурс, когато изпълнителят е собственост на възложителя, се отхвърля от БСК.
В Закона за обществените поръчки трябва да залегне задължението плащанията по договорите да се извършват до 1 месец след изпълнението на договора. Сегашната практика да се предлага на фирмите изпълнители плащане 5 или повече месеца след изпълнението на поръчката противоречи на директивата за забавените плащания на ЕС. Тази практика доведе до миналогодишното положение, при което съвсем законно държавата натрупа огромни задължения към бизнеса, посочват от БСК.