Залезът на българското оранжерийно производство е заложен при сключването договора за присъединяване към ЕС, каза Пламен Сапунджиев, предаде кореспондентът на БГНЕС.
"При сключването на договора са приети такива правила, водещи до ниски лимити, които не ни позволяват да ползваме европейските пари", обясни управителят на оранжерийте в гр. Кресна. Сапунджиев е председател на Асоциацията на оранжерийните производители.
"В Европейските фондове, респективно Програмата за развитие на селските райони лимитът за оранжерийно производство е 1.5 милиона евро. Изграждането на квадратен метър оранжерия струва 100 евро, с 1.5 млн могат да се построят едва 15 дка, като стопанска единица това е нищо, за това производството на оранжерийни зеленчуци в България запада", обясни Сапунджиев. Той даде пример с преработващите предприятия, лимитът за които е 4 млн. евро.
"Едно преработващо предприятие в никакъв случай не е по-евтино от една оранжерия", категоричен е Сапунджиев. "За сериозна инвестиция, каквото е изграждането и поддържането на оранжерия, е необходимо адекватно финансиране. Във фонд "Земеделие" има средства за оранжерийно производство, но те се ползват "малко трудно", обясни Сапунджиев. Оранжерията на фирма "Алт Ко" край Кресна е разположена върху 120 декара, строена е в периода 1968-1972 г. Със заем от 3 млн. лв по програма САПАРД е въведен хидрофонният метод на отглеждане на зеленчуци. Преди 3 години пък, оранжерията е газифицирана по програма за енергийна ефективност с пари от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Средният добив от декар в оранжерията е 30 тона домати и 22-24 т. краставици. Така средногодишният добив продукция е към 3 000 тона, половината от това количество остава за българския пазар, а останалата се реализира предимно в Полша, Чехия и Румъния, обясни Сапунджиев. Според него е нормално през този сезон зеленчуците да поскъпват, цената им се формира на чисто борсов принцип.