Страховете от търговска война, които са подхранвани от предложените от САЩ митнически тарифи, вече вредят на икономиката, повишавайки разходите за заеми и понижавайки цените на акциите, заяви в петък членът на борда на директорите на ЕЦБ Беноа Кьор, цитиран от агенция Ройтерс. Беноа Кьор също така отбеляза, че последиците от евентуална търговската война върху инфлацията ще станат видими едва в по-дългосрочен план, докато страховете от такава война вече вредят на кредитополучателите и на инвеститорите. Позовавайки се на направена от ЕЦБ симулация, той посочи, че мита от 10% за целият внос и износ на САЩ могат да забавят глобалния икономически растеж с 1% през първата година, като Съединените щати ще се окажат сред най-засегнатите, докато еврозоната ще претърпи по-сдържан спад. Ройтерс отбелязва, че инвеститорите се чудят, дали забавянето на икономическия растеж, което може да се влоши, ако не и да бъде причинено от напрежението в световната търговия, може да отложи във времето края на програмата на ЕЦБ за огромни по размер покупки на еврооблигации (т.нар. “количествени улеснения“), или отмяната на отрицателните лихвени ставки в еврозоната. На този етап се очаква ЕЦБ да прекрати програмата за “количествени улеснения“ в размер на 2,55 трлн. евро до края на годината и да повиши за пръв път отрицателните лихвени проценти към средата на 2019-а година, въпреки че инфлацията в еврозоната е все още доста ниска и на нива около 1,5% (при целевото ниво от на ЕЦБ от малко под 2 на сто). Но спадът на акциите на фондовите борси и серията по-слаби икономически данни и проучвания от еврозоната започват да пораждат въпроси сред инвеститорите, дали Европейската централна банка ще се придържа към този път на развитие на своята парична и лихвена политика. В днешното си изказване Беноа Кьор не даден ясни индикации за възможни непосредствени последици върху провежданата от ЕЦБ политика, но подчерта, че евентуална търговска война ще навреди както на икономическия растеж, така и на заетостта - две от основните движещи сили за инфлацията, посочва Ройтерс. “Подхранвайки несигурността сред участниците на пазара, страховете от търговска война засилиха допълнително волатилността (резките колебания в цените) на капиталовите пазари на която сме свидетели от по-рано през година“, каза той и допълни: “Това не е в подкрепа на икономическия растеж и на заетостта“.