"В никакъв случай не сме се върнали във фантастична ситуация, но поне икономиката се е стабилизирала", твърди Кенет Рогоф, професор в Харвардския университет и бивш икономист в Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от Франс прес и БТА.

На 15 септември 2008 година, когато фалира Леман брадърс, американската икономика вече от месеци бе под въздействието на отровата на високорисковите ипотечни кредити ("subprime"). Само че сривът на банковия гигант, икона на Уолстрийт от над един век, щеше са отприщи дълбока финансова криза, която да се разпространи из цялата планета.

Федералната държава много бързо отпусна 420 милиарда долара, за да рекапитализира банките, сред които Банк ъв Америка (Bank of America) и Ситигруп (Citigroup), както и автомобилостроители като Дженерал мотърс (General Motors) и Крайслер (Chrysler), но не успя да спре загубите на капитали.

Между септември 2008 и септември 2009 година безработицата стремглаво нарасна - от 5,1 на сто до 9,8 на сто. Активността се срина, най-вече през последното тримесечие на 2008 година, когато брутният вътрешен продукт (БВП) потъна с 8,3 на сто на годишна основа.

Едновременно с това бюджетният дефицит силно се задълбочи заради спасителните планове и нарасна от 3,2 на сто до 10,1 на сто от БВП между 2008 и 2009 година.

"Периодът беше изключително рисков. Задаваше се нова Голяма депресия", припомня Рогоф, имайки предвид кризата от 1929 година.

Пет години по-късно опасността е отминала, както и рискът от нов икономически срив. С изключение на лека засечка през първите три месеца на 2011 година най-голямата световна икономика се върна към растежа през есента на 2009 година. Оздравяването й обаче още не е приключило.

Според изследователя във вашингтонския институт "Петерсон" Никола Верон, решаваща е била способността на американските власти да възприемат силов подход към решаването на финансовата криза.
В опит да се успокоят пазарите, американските банкови гиганти бяха подложени още от 2009 година на тестове за устойчивост. Гласуван бе и законът за регулиране на Уолстрийт през 2010 година. Освен тези спасителни финансови операции, администрацията на Барак Обама обяви през февруари 2009 година план за стимулиране на икономиката на стойност 787 милиарда долара, насочен към потреблението и недвижимите имоти. В резултат на това жилищният сектор, унищожен от изземванията за просрочени ипотеки, започна да се възстановява, макар че цените не са на предишните нива.

Но потреблението, традиционен двигател на растежа, силно посърна и американците понесоха впечатляващи имуществени загуби, по думите на представител на финансовото министрество. Влошаването на пазара на труда не допринася за подобряване на нещата: равнището на безработицата остава високо за САЩ (7,3 на сто през август), а делът на американците, които са се отказали да търсят работа, е най-голям от над 35 години.

Диагнозата на носителя на Нобелова награда за икономика Пол Кругман е категорична: политиката на САЩ след Леман бардърс е "ужасен провал", пише той в блога си, критикувайки липсата на мащабна държавна подкрепа за заетостта. А както изглежда администрацията на Обама, и без това погълната от орязванията на бюджета, вече се е отказала от това.

За пет години държавният дълг на САЩ е скочил с над 65 процента до близо 16,7 трилиона долара и подхранва нова политическа схватка в Конгреса. Освен това американската икономика продължава да получава инжекции от централната банка: Управлението за федерален резерв (УФР) е вляло над 3 трилиона долара във финансовата система от началото на кризата, за да подкрепя активността и кредитирането.

"Завръщането към нормална ситуация ще може да се обяви едва след приключването на извънредните мерки на УФР", отбелязва Никола Верон.
Часът на истината наближава: възможно е УФР да обяви идната седмица свиване на програмата си в подкрепа на икономиката.