Цикълът е открит от професора от Харвардския университет Джефри Франкел, предаде Интерфакс, цитиран от БГНЕС.
През последните седем години развиващите се пазари демонстрираха удивителни резултати. Те изпреварваха с много развитите страни по темпове на икономически растеж, съотношение на дългове към БВП, по оценка на рейтинговите агенции и финансовите пазари. Но в началото на 2012 г. инвеститорите си задават въпроса, дали през тази година развиващите се пазари няма да бъдат коригирани от новата вълна на "не рисковано" поведение на инвеститорите? Дали Китай го очаква твърдо приземяване? Дали спадът на цените на суровините ще се отрази силно върху Латинска Америка? Ще се разпространят ли последиците от вътрешната дългова криза в Европейския съюз на такива негови съседи, като Турция?, пита се професорът.
В действителност, малцина са тези, които смятат, че бързият икономически растеж и високите показатели на външнотърговски дефицит, както, например, в течение на последните години в Турция, могат да се запазят за дълъг период. Също както и високите темпове на растеж на БВП в Бразилия и Аржентина, които скоро могат да преустановят, ако спаднат световните цени на суровините - а до това в недалечното бъдеще може да доведе забавянето на икономиката на Китай или глобалният растеж през тази година на реалните лихви. Китай, от своя страна, може да се сблъска с проблеми заради спукалия се балон на цените на недвижимите имоти и последващата криза на лошите дългове в банковата система. Това не е игра в очакване на световен апокалипсис, казва още Франкел.
Световната банка току-що понижи икономическите си прогнози за развиващите се страни в публикуваните през този месец "Глобални икономически перспективи 2012". Например, годишният ръст на БВП на Бразилия, който спря през третото тримесечие на 2011 г., се прогнозира на ниво от 3,4%, което е два пъти по-малко, отколкото 7,5% през 2010 г. В Южна Азия /преди всичко Индия/ също започна забавяне след 6 години прегряване. Растежът на южноазиатските икономики през 2010 достигна 9,1%, а през 2012 г. няма да надхвърли 5,8%. Страховете се подкрепят от емпиричните наблюдения през последните десетилетия и теорията на деловите цикли. Емпиричният довод - това е историческата последователност: кризите на развиващите се пазари се случват в съответствие с 15-годишния цикъл.
Световната дългова криза се разрази в средата на 1982 г. в Мексико и след това се разпространи в цяла Латинска Америка и извън нейните граници. 15 години по-късно възникна източноазиатската криза, поразила Тайланд в средата на 1997 г. и разпространила се оттам по целия регион и извън пределите му. И ето изминаха 15 години.
Теорията за регулярни цикли на растеж и спадове е разработена отдавна, например, в трудовете на американския икономист Кармен Райнхарт. Но аз ще се обърна към още по-стар извор - към Вехтия Завет. По-конкретно, към историята за Йосиф, който разтълкувал на фараона неговия сън за седемте охранени и седемте мършави крави, сменящи се една след друга. Йосиф предсказал, че страната я очакват седем години процъфтяване с обилни урожаи заради разлива на Нил, а след това ще последват седем трудни години с глад и суша. Неговата прогноза се оказала точна. За щастие, фараонът наредил на своя администратор-технократ /който бил Йосиф/ да запази част от урожая от богатите години, което създало надежден резерв за спасяването на египтяните от глад през следващите седем мизерни години. Това е ценен урок за съвременните управляващи, както в развитите, така и в развиващите се страни.
Първите седем години на обилен приток на капитал за развиващите се страни беше през 1975-1981 г. - тогава петродоларите се превръщаха в кредити за развиващите се страни. Започналата в Мексико световна дългова криза доведе до седемгодишен период на спад, известен в Латинска Америка като "загубеното десетилетие".
Отправна точка за новия подем стана 1989 г., когато за пръв път бяха пуснати облигации, номинирани в долари. Те помогнаха на страните да преживеят дълговата криза. Вторият цикъл със седем благодатни години стана периода на голям приток на капитал в развиващите се страни през 1990-1996 г. След кризата в Югоизточна Азия през 1997 г. настъпиха седем сушави години - без приток на капитал.
Третият цикъл на финансови потоци имаше място през 2004-2011 г. и завършва с още по-силна глобална финансова криза. Ако историята се повтори, тогава именно днес е настъпило време за третото "внезапно спиране" на потоците капитал в развиващите се пазари.
Дали няколко отрязъка от време и библейски паралели стигат, за да вземем на сериозно хипотезата за 15-годишните цикли? Може би, ако имахме някаква теория за причинно-следствените връзки, която би ни обяснила тази периодичност на международните потоци капитали.
Ето например: 15 години - именно толкова време е необходимо на кредитните специалисти и брокерите на хедж-фондовете, за да израснат по служебната стълбица. Днешното поколение търговци на активи знае, че през 2001 г. в Турция имаше криза, но те не са го преживели лично. Те мислят, че този път нещата ще са различни. Ако развиващите се пазари се сринат през 2012 г., тогава си спомнете, че първи за това са предупредили още древните египтяни, казва още професор Франкел.