Надеждите за бърз край на проблемите в еврозоната вчера започнаха да угасват, след като Никола Саркози предприе лична атака срещу Дейвид Камерън на фона на все по-ясните сигнали, че договореното преди седмица споразумение от 26-те страни в Европейския съюз без Великобритания се проваля, пише "Индипендънт", цитиран от "Фокус". Френският президент заяви: „Камерън се държи като твърдоглаво дете с една единствена цел: да защити лондонското Сити.
В същото време Камерън посочи пред депутатите на торите, че и други страни в ЕС вече имат съмнения в плана за създаване на договор извън споразумението на ЕС. Той подчерта: „Голям брой страни все още не са наясно какво се иска от тях да подпишат”.
Британският премиер е разговарял по телефона с трима свои колеги от ЕС - с ирландския Енда Кени във вторник и с чешкия Петър Нечас и шведския Фредрик Рейнфелд вчера. Камерън уверил събеседниците си, че Великобритания иска новият договор да се окаже успешен, но смята, че без исканите от нея гаранции е било най-добре мерките за спасяване на еврото да бъдат предприети извън рамката на Лисабонския договор. Смята се, че Чехия и Швеция може да се откажат споразумението за по-тесен фискален съюз, а Ирландия е обезпокоена от предложения данък върху финансовите трансакции в ЕС, който би осигурил конкурентно предимство на съседна Великобритания, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.
Междувременно премиерът на Швеция обяви, че не е сигурен, че Стокхолм ще подпише европейския договор за бюджетна и фискална дисциплина. Страната е извън еврозоната, но е сред деветте, които първоначално казаха, че подкрепят инициативата след консултиране с националните парламенти.
Чешкото правителство също продължава с предпазливата си позиция. Във вторник премиерът Петер Нечас заяви, че също иска да види подробностите на бъдещия договор, преди да се ангажира с него.
Междувременно още една страна от деветте извън еврозоната, които  подкрепиха споразумението, се разколеба. Дни преди да поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз Дания е изправена пред трудна ситуация заради новия фискален пакт на ЕС, съобщи EUobserver, цитиран от "Дневник".
Лявоцентристката коалиция в Копенхаген, водена от социалдемократите на премиера Хеле Торнинг-Шмит, няма мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на евроскептичния и крайнодесен Червено-зелен алианс. Той обаче е против.
Вчера бурни спорове по темата имаше и в българския парламент.
България няма ангажимент за допълнителни вноски в МВФ по Европейския механизъм за стабилност и правителството няма да допусне данъците да ни бъдат налагани отвън, заяви  министърът на външните работи Николай Младенов. Той разясни на депутатите българската позиция на провелия се миналата седмица в Брюксел Европейски съвет, на който се обсъди да се предоставят нови 200 млрд. евро в МВФ за спасяване на еврозоната.
Младенов уточни, че България не е договаряща се страна по Европейския механизъм за стабилност, който е валиден само за еврозоната. И добави, че страната ни няма задължение и не възнамерява да предостави допълнителни финансови ресурси на МВФ. Това ще направят с около 150 млрд. евро страните от еврозоната и още 4-5 държави извън нея, но членки на ЕС - Швеция, Дания Чехия и Полша, с около 50 млрд. евро.
От Министерството на финансите също потвърдиха пред „Класа“, че не сме поемали никакви финансови ангажименти, а сме дали политическа подкрепа за мерките за спасяване на еврозоната.