Инвеститорите може и да са уверени, че преминаването на Естония към еврото е положително събитие за бившата съветска република, но скептиците се опасяват, че включването й в еврозоната ще повиши цените, ще ограничи икономическия суверенитет и, по думите на един от тях, ще прилича на спечелване на "последния билет за Титаник", съобщава ДПА.
"Ако сравните Естония с партньорите й от Западна Европа, страната със сигурност изглежда доста привлекателна", отбелязва Маркус Сведберг от шведската инвестиционна компания Ийс кепитъл (East Capital).
Естонският премиер Андрус Ансип, който обвързва политическото си бъдеще с приемането на страната в еврозоната, е оптимист и според него от приемането на еврото ще спечелят търговията и обикновените граждани.
"Предприемачите могат да се доверят на еврото като валута. Еврото определено ще подкрепи търговията с другите страни от Европейския съюз", каза Ансип по-рано този месец.
Преминаването на Естония към еврото рано на 1 януари ще бъде ознаменувано с банкомат срещу сградата на Националната опера, от който премиерът официално ще изтегли евро банкноти. В Талин за събитието ще пристигнат премиерите на Литва и Латвия, които също се стремят към еврозоната. Специално за това пристига и еврокомисарят за икономическите и валутни въпроси Оли Рен. Не всички обаче ще празнуват изтеглянето на естонските крони.
Неотдавнашните спасителни пакети за Гърция и Ирландия, както и страховете за възможни фалити на Португалия, Испания и Италия, засилиха скептицизма на много естонци дали отказът от кроната при сегашната криза е добра идея. Едно от първите действия на Естония след присъединяването към еврозоната ще бъде внасянето на 800 млн. евро (1 млрд. д.) за новия механизъм за стабилност на еврозоната на стойност 440 млрд. евро.
Според естонски икономист Естония е била "поканена на сватба, но с пристигането си е установила, че става дума за погребение".
Освен опасността от забавяне на икономическия растеж, приемането на еврото противоречи и на конституцията на страната, отбелязва адвокатът Анти Поламетс, според който подкрепата за еврото сред гражданите е далеч по-малка, отколкото сред политиците като Ансип.