Продавачите на страх могат да си изгризат шапките от яд – нито една страна от бившия соц блок в Източна Европа не фалира досега в кризата, дори нямаше страни, които са девалвирали валутата си – пише The Economist в декемврийски брой. Повечето от тези страни вече се възстановяват от икономическата криза, която в един момент вещаеше и политически колапс. Има впечатляващи истории на успеха – Полша е единствената страна в ЕС, постигнала икономически ръст през 2009 г., Латвия изпълзя от много дълбока рецесия, Естония беше приета в еврозоната – още по-впечатляващо постижение предвид това, че страната беше част от СССР само допреди 20 години.
Но ако погледнем по-надълбоко, има много причини за притеснения – коментира британското списание. Голямата част от възстановяването се дължи на свиване на разходите и вдигане на данъците, мерки най-често налагани от външни сили като МВФ, което от своя страна понякога не изглежда особено законно или демократично. Политиците в Източна Европа – може би заради тяхната история – са свикнали да се подчиняват на нареждания отвън и ревностно да ги прилагат, същевременно гласоподавателите не се противят много. И докато западноевропейците се вдигат на бунт, когато им затягат коланите, източноевропейците просто емигрират.
Любовта, с която политиците в Източна Европа прилагат мерки за икономии и резигнираните гласоподаватели може и да връщат икономиките на страните към нормално състояние, но не са здравословни в демократично отношение. Това е тревожна тенденция в Източна Европа, която само с малко преувеличение може да се нарече „путинизация“: ужасен коктейл от шуробаджанащина и авторитаризъм, носещ името на руския премиер Владимир Путин.
Политическата и икономическата власт се спояват, потъпквайки независимите институции и заглушавайки критиките. Това се вижда най-добре в Украйна, има признаци за същото и в Унгария – посочва The Economist и се спира по-подробно на „глада за власт“ на Виктор Орбан, който може да глътне и централната банка.
Но не е само Унгария. В целия регион реформите бяха влезли в задънена улица още преди кризата. Публичните услуги най-често са некачествени. Медиите са слаби. Партийното набиране на средства е скандален източник на корупция. Една от причините за това е, че след като много от източноевропейските страни влязоха в Европейския съюз, техните усилия да отговорят на икономическите и политическите стандарти отслабнаха.
Същевременно цялата идея да се копира Западния модел понесе тежък удар – от една страна заради кризата, но от друга и заради спадналия престиж на САЩ. Това е отлична почва за още повече путинизация. В икономическо отношение, Източна Европа се справи по-добре, отколкото се очакваше. Но за да се премахнат щетите от комунизма, са нужни много повече усилия.