Независимо дали става дума за данъка върху капитала в Бразилия, чиято цел е да спре "горещите" пари или нетрадиционните планове за ликвидиране на дефицита в Унгария, държавите водят политика, която има по-малко общо с "вашингтонския консенсус", към който се придържат Съединените щати и Международният валутен фонд (МВФ), и повече с китайската "запазена марка" - активната държавна намеса в икономиката.
Така нареченият Пекински консенсус отбягва либералния капитализъм в замяна на правителствения контрол върху обменния курс на националната валута и възможността за мобилизиране на държавни фирми - примамлива алтернатива за нововъзникващите пазарни икономики, които се опитват да ограничат притока на дестабилизиращ капитал и евентуално поскъпване на националната валута, което пък заплашва да подкопае тяхното конкурентно предимство на износители.
Вълната от евтини пари, надигаща се от свръхниските лихвени проценти в развитите страни освен това осигурява на политиците "излишни" средства, с които да флиртуват с друговерския свободния пазар.
"Наръчникът бе изхвърлен през прозореца. Тъй като капиталовият приток е толкова силен, се създава усещане, че пазарите подкрепят косвено по-нетрадиционни икономически курсове", казва стратегът на Deutsche Bank за нововъзникващите пазарни икономики Джон-Пол Смит.
Унгария е очеваден пример за толкова колко са се отдалечили някои държави от "правата вяра" на свободния пазар, която доминира голяма част от световната икономика след края на Студената война. Тази страна членка на Европейския съюз изключи възможността да вземе още помощ от МВФ и тръгна срещу здравия икономически разум, призоваващ за строги бюджетни икономии за преодоляване на дефицита чрез съкращаване на данъци, компенсирано отчасти от непредвидени данъци за банките.
Радикална реформа на пенсионната система, напомняща за национализацията на частните пенсионни фондове в Аржентина в края на 2008 година, освен това ще доведе де факто до изземване от държавата на 10 милиарда евро от тези фондове. Мълчаливата реакция на инвеститорите разкрива колко много е еволюирало мнението по въпроса.
Moody's понижи кредитния рейтинг на Унгария с две степени до малко над "боклук", а форинтът остава доста над рекордно ниското си равнище от март миналата година и най-ниската си точка тази година - през юни.
Унгарското правителство успя миналата седмица да продаде повече облигации, отколкото планираше, и цената за гарантиране на националния дълг е по-ниска от пика си през 2010 година.
Заради фискалния натиск на други места, особено в еврозоната, инвеститорите са готови на подобни нетрадиционни ходове, макар и в по-скромен мащаб.
Полша се опитва да намали вноските за частните пенсионни фондове, за да овладее държавния дълг, а Ирландия обира националния си пенсионен фонд, за да подпомогне своите банки.
"Правителствата ще станат по-изобретателни", прогнозира стратегът на Cheuvreux Симон Кижано-Еванс.
Финансовата криза, предизвикана от фалита на Lehman Brothers през 2008 година, направи веднага инвеститорите по-ентусиазирани към държавна намеса в икономиката, когато става дума да бъде спасен финансовият сектор и съживен икономическият растеж.
"Има нещо като социален договор; признава се, че държавата може да се намеси в икономиката в името на социалната стабилност", твърди ученият от Кеймбридж Стефан Халпър.
"Ставаме свидетели на нарастващо глобално приемане на държавния капитализъм. Венецуела и Чили приспособяват части от него. В Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, границите на взимане на решенията в държавния и частния сектор са размити", дава примери Халпър, който е автор на книгата "Пекинският консенсус: как китайският авторитарен модел ще доминира през 21-и век век".
Промяната в манталитета се прибавя към преосмисляне на схващането дали и до каква степен правителствата могат оправдано да издигат бариери пред капитала - централна тема за пазарите и срещите на Г-20 през последните месеци. В доклад на МВФ от тази година се допусна, че контролът върху капиталите може да е част от "политически микс" за справяне с внезапния приток на капитали.
Вместо да предизвикат автоматично изтичане на капитали, механизмите за контрол, приети неотдавна в различни държави - от Бразилия до Тайван - с цел да бъде забавен притока на капитали, имат ограничен ефект.
"Политическият риск се увеличава... Колкото повече икономически лостове могат да дръпнат властите, толкова по-голяма става опасността да дръпнат погрешния", обобщава Ник Тимбърлейк, който е директор на отдела за ценните книжа в нововъзникващите пазарни икономики в HBSC Global Asset Management.
Себастиан Тонг /агенция Ройтерс

Със съкращения