Агресивните действия, предприети от централните банки на Великобритания и Фед, рязко увеличиха паричното предлагане. След уговорки, че извършва операции по кредитни улеснения (credit easing), а не количествени улеснения (quantitative easing), характерни за политиката на японската централна банка в началото на века и взети на въоръжение в Англия, на 18 март Федералният резерв обяви, че започва изкупуване на ценни книжа - значително по-рано от очакванията на пазарите. Именно тези операции, които водят до предоставяне на ресурс на банките за сметка на увеличаване на баланса на централната банка („печатане на пари”), се наричат с термина количествени улеснения. Сега на дневен ред е въпросът дали това монетизиране на дългове няма да създаде инфлация, когато икономиката започне да се възстановява. Ще успеят ли централните банки да изтеглят бързо излишните пари от пазара, като продадат ценните книжа, които са изкупили? Няма ли да започнат да затягат монетарната политика твърде рано и така да убият растежа? Според експертите в средносрочен план, дефлационният натиск ще остане силен и ще преобладава над инфлационните тенденция. Само по себе си увеличаването на паричното предлагане не означава инфлация, не и преди банките да се престрашат да дават кредити. Работата е там, че скоростта на парите намалява. Частните кредитори не дават заеми, макар че резервите им растат. Намаляването в предлагането на кредити и на търсенето им води до спад на паричния мултипликатор. Опитите на Фед и другите централни банки не успяват да компенсират напълно свиването в търсенето на пари (М3). Процесът на деливъридж (намаляването на дълговото финансиране) намалява търсенето на дългове и увеличава търсенето на кеш и ликвидни инструменти. Дефлацията води до намаляване на търсенето, обезценка на активите, по-ниски цени на суровините и в крайна сметка ще задържи инфлацията, поне тази година. Според Морган Стенли и Мерил Линч, през 2009 г. САЩ за първи път от половин век ще отчетат дефлация на годишна база. Но в по-дългосрочна перспектива, въпросът за стратегията за излизане от операциите по наливане на ликвидност е напълно основателен. Когато кредитирането и икономическият растеж се възобновят, Фед ще трябва да затегне паричната политика, като свие банковите резерви, за да предотврати рязък ръст на паричното предлагане и инфлация. Как да стане това? Ето отговорите на Бен Бернанке, обобщени от RGE Monitor: На първо място, много от заемните програми на Фед предвиждат само краткосрочно увеличаване на кредита и затова могат да бъдат свалени бързо. Тъй като ставките по тези програми са над процентите при нормални пазарни условия, търсенето на заеми ще намалее, когато условията се подобрят. Второ, Фед може да проведе обратни репо-сделки срещу дъргосрочните книжа, които притежава, за да намали резервите на банките или, ако трябва, да продаде някои книжа. Трето, някои резерви на банките могат да бъдат поети от Допълнителната програма за финансиране на щатската хазра (SFP – програма за продажба на съкровищни бонове, която действаше около два месеца през есента и стерилизираше наливането на ликвидност от Фед). Четвърто, през октомври Федералният резерв получи право да плаща лихви върху резервите на депозитните институции. Ако той увеличи лихвите, които плаща върху тези средства, ще окуражи банките да държат резерви при Фед, вместо да ги предоставят на пазара на федералните фондове за по-ниска лихва. В свой коментар Ройтерс обръща внимание на съвместното изявление на Фед и щатското финансово министерство от 23 март. Двете институции заявяват, че търсят законови механизми да осигурят допълнителни средства, които Фед може да използва да стрелизира ефекта от своите заеми или покупки на ценни книжа. Една такава опция е издаването на ДЦК. Друга опция, пише Ройтерс, е издаването на дългови книжа от Фед, които да бъдат купувани от банките. По този начин Федералният резерв ще замени една форма на задължения (свръхрезервите) с друга, която е по-малко ликвидна ( дълга на Фед) и така ще намали инфлационния потенциал. За целта могат да се придвидят ограничения за държането и търгуването на книжата с цел да се намали способността им да се превръщат в пари.