Румъния увеличава вноса на ток, в България тецовете спасяват положението
Спад в производството на румънските ВЕЦ принуждава страната да разчита на внос, докато в България въглищните мощности остават ключови за стабилността на системата през зимата
Румъния е увеличила вноса на електроенергия с 48,2% през първите девет месеца на последната отчетна година, достигайки 14,1 млрд. kWh. Причината е значителен спад в местното производство, сочат данни на Националния институт по статистика на страната. В същото време енергийната система на България разчита на въглищните централи за покриване на пиковото потребление през студените месеци, което повдига въпроси за енергийната сигурност при евентуалното им ограничаване.
Производствен срив в Румъния
Основен фактор за намаленото производство в северната ни съседка е хидроенергетиката (ВЕЦ), където е отчетен спад от 22,7% до 8,8 млрд. kWh. Производството на електроенергия от вятърни и топлоелектрически централи също бележи спад. Единственият значителен ръст е при соларната енергия, която се е увеличила с 37,7% до близо 4 млрд. kWh.
Държавната компания Hidroelectrica определя периода като една от най-слабите производствени години в историята си, с произведени малко над 11 TWh, което се дължи на продължителна суша. В резултат на тези тенденции, докато общото производство на първична енергия в страната намалява с 2,8%, вносът нараства с 15,5%.
Ролята на въглищните централи в България
На фона на ситуацията в региона, България продължава да разчита на въглищните си централи като основен стълб за стабилността на електроенергийната система, особено през зимата. В студените месеци те осигуряват до 40% от потреблението в страната.
Въпросът за тяхното бъдеще остава централен в енергийния дебат. Първоначалните планове за възстановяване и устойчивост предвиждаха значително съкращаване на въглищните мощности до 2026 г., но сроковете бяха предоговорени и обвързани с общата европейска рамка. Въпреки това, през последните месеци България периодично се превръща от нетен износител в нетен вносител на електроенергия, което повдига въпроса за сигурността на доставките при евентуално извеждане от експлоатация на ТЕЦ.
Анализ на рисковете при спиране на мощностите
Според експерти от сектора, спирането на въглищните централи би означавало загуба на над 2500 мегавата базов капацитет - мощност, съпоставима с пиковото потребление на София и Пловдив взети заедно. Анализаторите посочват, че възобновяемите източници като вятър и слънце не могат да осигурят същото ниво на постоянна мощност. Същевременно новите газови когенерации, макар и важна стъпка, все още са с недостатъчен капацитет, за да компенсират напълно въглищата.
Зависимост от внос - възможности и ограничения
Алтернатива на местното производство е вносът на електроенергия. Трансграничният капацитет на България позволява пренос на около 2000 MW. Проблемът е, че през зимата търсенето е високо в целия регион и съседни държави като Румъния, Гърция, Сърбия и Турция също изпитват недостиг.
"В подобни моменти пазарът просто се затваря. Всеки пази енергията си за вътрешните нужди", коментира икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Това създава риск от ограничен внос и високи цени.
Икономически и социални последици
Анализи на пазарни оператори показват, че при изключване на въглищните централи борсовите цени на електроенергията могат да се покачат с 60-80%. Докато за домакинствата на регулиран пазар ефектът може да бъде смекчен чрез държавни компенсации, бизнесът на свободния пазар, особено енергоемките предприятия, би понесъл директен удар.
Освен икономическия, съществува и сериозен социален риск. Над 25 000 души са пряко и непряко заети в комплекса "Марица изток". Спирането на работата му би довело до сериозни икономически проблеми за целия регион.
Екологичната дилема
Основният аргумент за затварянето на ТЕЦ е екологичен, в съответствие с политиките на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. Съществува обаче и парадокс: ако България замени собственото си производство с внос на електроенергия, произведена от въглища в Сърбия или Турция, нетният ефект върху климата ще бъде спорен, тъй като емисиите просто се преместват извън границите на ЕС.
Според експерти, ключови за балансирането на системата в бъдеще са инвестициите в нови конвенционални мощности като допълнителни реактори в АЕЦ "Козлодуй" и високоефективни газови централи, които да послужат като преходен и базов източник на енергия.