Достатъчни ли са световните петролни запаси, за да издържат още шест месеца война?
Търговци и политици се питат дали глобалните резерви могат да компенсират най-голямото прекъсване на доставките в историята, след като светът вече е загубил 2,6 милиарда барела
Докато войната между САЩ и Иран продължава без ясен край, петролните търговци и политиците се изправят пред критичен въпрос: достатъчни ли са световните петролни запаси, за да компенсират това, което може да се превърне в най-голямото прекъсване на доставките, регистрирано някога?
Отговорът далеч не е еднозначен и зависи не само от това колко петрол остава в складовете, но и от това колко от него реално може да бъде освободен, пише "Ройтерс".
Прекъсването не става по-леко
За да се изчисли колко дълго ще издържат резервите, първо трябва да се оцени мащабът на сегашното прекъсване.
Според шефа на Saudi Aramco светът е загубил 2,6 милиарда барела петрол от началото на войната. Това го прави най-голямото кумулативно прекъсване на доставките в историята след Иранската революция от 1979 г. При предвоенно глобално потребление от 103 милиона барела дневно загубата е еквивалентна на 25 дни световно потребление.
Китай обаче намали търсенето си през последните месеци, което означава, че светът консумира по-малко петрол. Повечето анализатори смятат, че дневният недостиг, който трябва да се покрие, е около 5 милиона барела, въпреки че Aramco твърди, че светът губи 11 милиона барела дневно от Персийския залив. Разривът вероятно се е увеличил през юли, след като украински дронове спряха казахстанския тръбопровод CPC с капацитет 1,8 милиона барела дневно.
Празни след 180 дни
Международната агенция по енергетика (МАЕ) през март обяви освобождаване на 400 милиона барела от аварийните резерви и твърди, че глобалната икономика все още разполага със съществени запаси.
Общите запаси на МАЕ - държавни и търговски - възлизат на 1,5 милиарда барела и биха покрили сегашния недостиг от 5 милиона барела дневно за около 300 дни. Агенцията обаче не може да разпореди освобождаване на търговските запаси, държани от рафинериите. Остават само 0,9 милиарда барела държавни резерви - достатъчни за около 180 дни.
МАЕ заявява, че е готова да освободи още, ако кризата се влоши.
На нива от времето на Рейгън
Една трета от оставащите държавни запаси на МАЕ се държат в САЩ. Запасите в американския Стратегически петролен резерв (SPR) са паднали до най-ниското ниво от януари 1983 г., когато президент е бил Роналд Рейгън.
Сметната палата на САЩ предупреди през май, че инфраструктурата на SPR се влошава бързо и че около една четвърт от резервите вече не са достъпни. Според анализатори от Rapidan Energy това означава, че над 100 милиона барела реално не могат да бъдат освободени. Ако САЩ разполагат само с около 200 милиона барела достъпни запаси, те биха покрили едва 40 дни от сегашния недостиг.
Недостиг на дизел
Ново мащабно освобождаване от МАЕ е малко вероятно, тъй като много страни вече имат ограничени резерви, смята Кристиан Егеланд от Energy Aspects. Изчерпването на запасите е намалило буфера срещу шокове в предлагането и прави пазара уязвим на резки скокове на цените, отбелязва Хамад Хусайн от Capital Economics.
Глобалните запаси от дизел и керосин в момента са на дъното на петгодишния си диапазон, според Morgan Stanley. Войните са повредили рафинерии в Близкия изток и Русия и са ударили особено силно средните дестилати, посочва Сурво Саркар от DBS Bank.
Китай може да издържи много по-дълго
Общите световни петролни запаси - включително търговски, американския SPR, китайските резерви и петрола по море - изглеждат сравнително комфортни според МАЕ. Голяма част от тях обаче не са истински буфер, защото петролът по море често вече е продаден и е в процес на транспортиране.
Китай не разкрива своите резерви. Energy Aspects оценява, че през юли страната е държала близо 1,7 милиарда барела суров петрол (други консултантски фирми дават оценки между 1 и 1,7 милиарда). С такъв резерв Китай би могъл да покрие предвоенния си внос през Ормузкия проток (около 5,5 милиона барела дневно) за почти една година - едно от най-комфортните нива сред големите икономики, наред с Япония.