В унисон с общата европейска стратегия за текстила, България също се готви за въвеждане на задължителни екотакси за текстил и обувки. Текстът е заложен в закона за управление на отпадъците, а специална допълнителна наредба има за цел да фиксира всички начини, по които теорията да бъде приведена в практика на местна почва.

Каква е теорията? Много просто - намаляване на текстилния отпадък на сметищата за сметка на създаване на единна система за събиране, оползотворяване и рециклиране на текстилни изделия.

Що се отнася до практиката - все още можем само да гадаем при какви правила ще работят бизнес и производители. Фазата на "хипотезата" ще продължи до окончателното влизане на закона в сила, но се обсъждат различни варианти за плавен и безболезнен преход към това, което наричаме кръгово управление на текстила.

Какви ще бъдат процедурите?

Екотаксите се въвеждат като метод на нишово финансиране на единна система за събиране, трнаспортиране, подготовка и оползотворяване на отпадък от текстил и обувки. Тези такси ще се заплащат от бизнеса към организации по оползотворяване, които - от своя страна - могат да наемат подизпълнители за извозване и рециклиране на отпадъка.

Таксата, обаче, е само част от голямата картина. Бизнесът ще трябва да се съобразява и с редица нови препоръки, в това число въвеждане на организация за събиране на стар текстил от потребителите и пълна прозрачност относно количеството генериран отпадък.

През следващите години, повечето търговци ще трябва да поставят контейнери за текстил и обувки в обектите си, както и да гарантират за по-нататъшния му път през системата за оползотворяване и рециклиране.

Предизвикателство или възможност?

Както всяка промяна, и тази е белязана от несигурност и притеснения от страна на бизнеса. Разбира се, това е напълно оправдано - но само при положение, че "всеки трябва да се спасява сам".

През последните месеци се коментират редица смекчаващи ситуацията стъпки, които държавата би могла да предприеме в подкрепа на безстресовата трансформация в текстилния сектор.

В това число влизат данъчни облекчения и финансова подкрепа в полза на повторната употреба на текстил, както и допълнителни стимули за така наречените кръгови предприятия. По-конретно, в държавите-членки на ЕС се обсъждат преизчисляване на данъци и по нисък ДДС за бизнеси, занимаващи се с повторно използване на текстил, както и финансиране на самите дейности по рециклиране.

Всичко това идва в унисон и с потребителските очаквания на новото поколение. Редица статистики сочат еднозначно, че устойчивото производство и рециклируемостта са все по-голям фактор при покупка на модни изделия, а сферата на еко модата е сред най-бързо развиващите се в световен мащаб.

Или иначе казано - курсът на текстилната индустрия е предопределен, а най-адаптивните и проактивните бизнеси в нея могат да се възползват от инерцията, за да повишат както имиджа, така и конкурентоспособността си на европейския пазар.

Окончателното влизане на закона в сила е въпрос на време, а дотогава е важно да свикнем с мисълта, че текстилната ниша е само поредната, но не и последната брънка по веригата на кръговата икономика. Интелигентното потребление на ресурси е философията на бъдещето, и колкото по-рано всеки бизнес я възприеме като собствена, толкова по-сигурен е неговият билет за бъдещето - без резки завои, без непредвидени промени и без неочаквани обрати в бюджетирането.