Аварията преди седмици на 5 блок на АЕЦ Козлодуй веднага беше компенсирана от въглищните централи. Чухме за нея по новините, а не по трудния начин - не стояхме на тъмно и студено, не се чудихме до кога ще я оправят. Справихме се с енергия, произведена в България.

"Ако ги нямаше въглищните централи, които да компенсират, можеше и да си купим електроенергия от борсата, произведена в някоя съседна държава. На пръв прочит за хората проблем няма. И понеже енергетиката е сложен отрасъл ще дам пример със селското стопанство. След унищожаване на поливното земеделие българските консервни фабрики започват да внасят плодове и зеленчуци - краставици, доматено пюре и почти всичко друго необходимо за минималното ни производство. За сметка на това се специализирахме в производство на пшеница, рапица и лавандула, които дори изнасяме. Резултатът - имаме неконкурентна консервна индустрия, защото вносът е свързан със скъп транспорт и минимално количество хора, заети в обработването на българските плодородни земи. Не, че е проблем да си купим македонска лютеница или гръцко сладко, но после искаме повече работни места, по-добро здравеопазване, образование, повече пари за култура и т.н. А в държавната хазна те влизат от данъците на работещите предприятия и български компании." Коментира изпълнителният директор на ТЕЦ Бобов Дол инж. Любомир Спасов.

Според енергетика решението за бъдещето на българските централи е на същия този кръстопът.

"Няма да почувстваме липса на електроенергия, защото други страни ще я произвеждат, а ние ще я внасяме. България все по-стремглаво ще се превърне в пазар за произведени някъде другаде стоки. И за да се върнем към простия пример - колко конкурентен и колко работни места ще осигури буркан кисели краставички, ако внасяме буркана, краставичките и тока, необходим за производството му. Съвсем отделна тема е цената на труда, за да може все пак този буркан с кисели краставички да бъде на поносима цена в супермаркета." Заяви инж. Спасов.

За бъдещето на въглищните централи говорят само две от заинтересованите страни.

Централите искат време и бавно и мъчно започват своята зелена трансформация, борейки се да осигурят огромните необходими за това инвестиции от една страна и търсейки технически възможни решения.

"Целият процес се случва под натиска на екоактивисти, които разполагат с цялото си време да правят шумни акции, медийни изяви и да настройват обществото за вредите за здравето от пушещите комини. ТЕЦ Бобов Дол е живият пример. Ние променихме изцяло плановете си за развитие заради обществото. Общественото мнение е първосигнално срещу всяка заплаха. Ако централите замърсяват и ни вредят - да се закрият. После обаче, ако това се случи, ще дойде времето да търси отговор от държавата - къде ще работим, какво и при какви условия. Държавата обаче не може да бъде основен работодател. Ще дойде време, в което българското производство ще бъде по джоба само на най - богатите, ако въобще го има. Времето да чуем гласът на разума е днес. После ще бъде късно да разсъждаваме каква би била България ако беше запазила селското стопанство, консервната индустрия и енергетиката. В историята вече са останали и други отрасли като текстилните фабрики, обущарските, занаятите." Заяви директорът на ТЕЦ Бобов Дол.

Според инж. Спасов правилният въпрос, за да бъде защитен общественият интерес, е не дали да се съхранят българските въглищни централи, а как да се съхранят.

"Защото после ще дойде и нашите деца и внуци утре ще живеят с нашите решения днес - в България или някъде по света." каза инж. Спасов.