В компанията професионална реализация намират, както избягали от войната, така и пристигнали след началото на военния конфликт. Срещаме се със семейство Русакови, които са пристигнали у нас преди 3 години, а днес помагат на техни близки, избягали от войната. Гостоприемството, отзивчивостта и подкрепата, която срещат във "Фантастико", им дава усещане за сигурност в България.

Госпожо, Русакова, Вие говорите може би най-добре български език в семейството. Разкажете ни от кога сте в България?

Виктория Русакова: В България сме от ноември 2018 г. Ние сме таврийски българи от слънчевия морски град Приморск в Украйна. Аз пристигнах първа. Тук завърших магистратурата си в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Имах мечта още от детството да живея в България. До днес се гордея, че съм по националност българка, всички мои роднини са българи. Въпреки че съм родена в Украйна, там израснах и получих образованието си, там са моите приятели и познати... живях с чувството, че ме привлича България като магнит. Имах подкрепата на съпруга ми в това да събдна мечтите си и затова взехме лесно решението да живеем в България. Имахме голямо желание да намерим място, където да има повече възможности за обучение и развитие за децата.

В началото на 2019 г семейството ми пристигна в България и съпругът ми Павел веднага започна да работи. Децата започнаха да учат в български училища. По това време дъщеря ми беше на 4 години, а синът ми Богдан беше на 12г. Още в първите дни от пребиваването ни в София усетихме от всички българи подкрепа. Освен това, в София имам братовчедка. Тя беше първата, която ни подкрепи.

Как успяхте да се реализирате на пазара на труда тук? Имаше ли трудности в началото?

Виктория Русакова: Първо съпругът ми Павел започна да работи във "Фантастико", след това и аз през 2020г. Ние сме рускоговорящи българи от Украйна, а много българи са учили руски. Затова той нямаше никакви проблеми в общуването с колегите. Всички бяха много отворени, усмихнати, добри.

Павел Русаков: Не мога да кажа, че съм имал проблеми. Започнах работа във ФАНТАСТИКО в кв. "Драгалевци" и до днес съм в този супермаркет. Аз съм складов работник. Колегите са много добри, помагаме си.

Виктория Русакова: Аз съм технически сътрудник. А от тази година нашите младежи също започнаха да работят във "Фантастико". Синът ми Богдан и племенницата ми Анастасия сами изявиха желание, отидоха в офиса на интервю и започнаха да работят. Имам и още един племенник, който е на 18 години и му предстои да започне работа във веригата.

Богдан, а ти кой клас си в момента?

Богдан Русаков: Сега завърших 10-и клас в 68 СУ "Акад. Никола Обрешков". В началото изпитвах доста трудни моменти, но засега всичко ми харесва. Мисля, че това е интересен опит за мен - преместването в друга държава и то в държавата, в която исках да живея. В момента съм част от екипа на сектор "Кафетерия", разнасям тортички, усмихвам се на клиентите. Всички в екипа ми помагат, всички са усмихнати. Притеснявах се първите дни, но сега ми е много комфортно.

Виктория Русакова: В началото, когато започна да работи и когато допускаше грешки, се притесняваше, но всъщност той има подкрепата от колегите си, които му казват "спокойно, всички правим грешки, ще се научиш". Хората са много отзивчиви. Нашият български език не е много добър, тъй като ние говорим един по-стар български език, който се различава от езика тук. Богдан е учил в Украино - Българския лицей в нашия град в Украйна. Там преподаваха хора от България, от София, от Велико Търново, от Габрово. Познаваме доста преподаватели от България. Сега вече мога да кажа, че той говори добре български език.

Богдан Русаков: Искам да кажа голямо БЛАГОДАРЯ на колегите в супермаркета за подкрепата и търпението, с които ме учат! Искам да работя през лятото, може би и след това, но все пак за мен е важно работата ми да не пречи на обучението, така че ще видим точно колко ще продължа да работя.

А племенницата Ви от кога е в България?

Виктория Русакова: Моята сестра пристигна в началото на войната в Украйна. Тя е тук със своите две дъщерички - голямата Анастасия и малката Александра, която в момента е в седми клас в училището на Павел. Анастасия учи в Нов български университет, където има възможност да продължи обучението си по специалността, която започна в Украйна - графичен дизайн.

Анастасия, на колко години си?

Анастасия: На 18 години съм. Ние сме от Запорожие и пристигнахме на 8 март през Румъния. Пътувахме с мама и по-малката ми сестра, а баща ми остана там заради ограниченията. В момента съм студентка в украински университет и в Нов български университет. Тук уча графичен дизайн и български език.

Виктория Русакова: В началото бяха много стресирани. Изобщо не разбираха защо това се случва, преминаване през друга държава, пристигане тук, чужд език. Беше много сложно да дойдат от Украйна. Пътуването им от Украйна до границата продължи 5 дни, заради комендантските часове. Беше много сложно самото излизане от Украйна. Пристигнаха с по една раничка, защото нямаше как да вземат багаж. На 8 март ние отидохме в Сирет, на границата между Румъния и Украйна, и ги взехме. Малката по-лесно прие нещата, но за Анастасия беше по-трудно. Мисля, че постепенно свиква. Богдан започна да я взима със себе си на разходки с приятели и сега вече й харесва.

Богдан Русаков: Тя много харесва центъра на София и тези малки, красиви, стари улички.

Анастасия, ти също работиш в супермаркет. Каква е работата ти?

Анастасия: Аз започнах малко по-рано от Богдан. В супермаркета зареждам стоките. И двамата работим на 4-часов работен ден, което е удобство за нас и можем да съчетаваме работата и ученето.

Виктория Русакова: Това, че се наложи сестра ми и децата да се преместят тук, по такъв начин да пристигнат, разбира се е неприятна изненада. Защото всеки иска да види роднините си със смях и щастие. Всъщност ние не бяхме готови да ги приемем там, където живеем под наем. Попитахме собствениците на апартамента дали можем да приютим сестра ми с децата. Веднага казаха, че няма проблем, те са наистина много добри хора. Просто от всички българи усетихме голяма подкрепа.

В момента имате ли връзка с ваши близки в Украйна?

Виктория Русакова: Имаме връзка с таткото на Анастасия и с нейния дядо. Нашите родители пък живеят в окупирана част и връзката с тях е много трудна. Те са пенсионери на 64 и 67 години и не искат да напускат дома си. Когато има връзка, се чуваме по телефона.

Павел Русаков: Винаги казват "Всичко е наред. Не се притеснявайте. Имаме всичко". Живеят в къща и не искат да напускат страната.

Виктория Русакова: Таткото на Анастасия има желание да дойде тук, но няма такава възможност. Това, че семействата са разделени, е много сложно, особено за децата и изобщо за цялото семейство. Надяваме се скоро семейството на сестра ми да се събере и да бъдат всички заедно.

Какво бихте казали на украинските граждани, които търсят възможност да започнат работа в България?

Виктория Русакова: Ако човек иска да работи, той ще намери работа. Знам, че във "Фантастико" работят украинци и преди войната. Хората могат да се чувстват спокойни и на сигурно място, фирмата съдейства за документите. Например в супермаркета, където работи Анастасия, също има двама украинци от нашия град Приморск. Познаваме много украинци, които работят в София. Никой не се притеснява от нищо, работят, получават заплата, плащат данъци. Тук във "Фантастико" към заплатата имаме и ваучери за храна, ваучери за празници. В тази голяма верига всеки може да усети подкрепа.

Богдан Русаков: Наистина е като голямо семейство. Всички са задружни, отнасят се като приятели и когато съм във "Фантастико" не се чувствам като на работа, а като в някакъв семеен кръг. Много ми харесва!

Анастасия, а ти как се чувстваш в университета? Присъствени ли са заниманията?

Анастасия: Да, посещавам университета. Студентите са мнго добри и дружелюбни. Преподавателите също са много добри. Създадена е много добра организацията и има внимание към нас при изучаването на български език.

 

* съдържание на Фантастико