"Целите за декарбонизация и постигане на нулеви въглеродни емисии към 2050 г. са изключително амбициозна задача пред нас. За реализацията им са необходими целенасочени усилия както от страна на правителството, така и на индустрията и крайните потребители", заяви инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ).

По думите му инвестициите, които в момента се правят в закупуване на нови съоръжения, са част от постигането на нисковъглеродна енергетика.

"Проекти за газификация на въглищните централи, изграждането на инсталации за производство на енергия от биогаз, както и тези за съхранение на енергия и водородните технологии, ще заемат водещо място за енергийната трансформация", подчерта инж. Георгиев.

По думите му е необходимо да се завършат започнатите проекти за производство на електро- и топлоенергия от природен газ, защото зелените цели на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии са и ще бъде водеща тема и занапред. Той даде пример с няколко български топлофикации като тези в Перник и Русе, които са инвестирали в осигуряване на чиста енергия чрез газови когенератори.

"Военният конфликт в Украйна изцяло промени стратегическите приоритети в енергийния сектор не само в България, но и в Европа. Случилото се доказа, че зависимостта само от един енергиен източник застрашава сериозно не само енергийната, но и национална сигурност. Диверсификацията и сигурността на доставките станаха първа точка в дневния ред на света. Спирането на доставките на природен газ от Русия оказа неблагоприятен ефект за всички държави, зависими от вноса на суровини", заяви инж. Кремен Георгиев.

Той напомни, че на преден план отново е повдигнат въпросът за запазване на въглищата като местен ресурс с цел гарантиране на енергийната независимост на всяка страна.

"Наскоро излезе информация, че Брюксел е разрешил на Европейския съюз да изгаря повече въглища през следващите 10 години, докато спира да използва руски газ и петрол. Въпреки че твърдите изкопаеми горива са най-въглеродно интензивни, това е краткосрочно решение на належащия проблем. Както нееднократно съм заявявал, това е правилна мярка, защото чрез запазване на въглищата, поне на този етап, конкретно България ще бъде сравнително независима от вноса на горива", посочи инж. Георгиев.

Попитан в качеството му и на експерт дали България има алтернативни възможности, с реализацията на които ще се гарантира енергийната независимост и сигурност вбъдеще, инж. Кремен Георгиев заяви, че през последните месеци са се обсъждали редица варианти за справяне с енергийната криза и намирането на сигурни източници на природен газ на приемливи цени.

"Надявам се, че ще се вземат най-икономически правилните решения, така че да не се стигне нито до дефицит на горива, нито до режим", допълни инж. Георгиев.

Председателят на Асоциацията сподели притеснение, че поради високите цени на природния газ и въглеродните емисии, топлофикациите са натрупали много голям недовзет приход.

"Българските централи имат много важна фукнция, за която малко се говори, а именно социалната. Всяко дружество се стреми да осигурява отопление и гореща вода на достъпна цена. Така се и случи през изминалия регулаторен период. Клиентите не усетиха по сметките си за парно увеличението на горивата и емисиите, защото топлофикациите предоставяха отопление на цената, определена от КЕВР на 1 юли 2021 г. Реално обаче купуваха газ и емисии на високите пазарни цени. Тази разлика доведе до огромните загуби, остойностяващи се на милиони", обясни инж. Георгиев.

По думите му, предоставените компенсациии от държавата не са успели да покрият този недовзет приход.

Инж. Кремен Георгиев изрази надежда, че правителството ще предприеме съвсем скоро мерки, които ще гарантират финансовата стабилност и нормалното функциониране на дружествата.