Председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България инж. Кремен Георгиев има богат опит като ръководител на топлофикации. Инж. Георгиев е бил изпълнителен директор на ТЕЦ Враца и ТЕЦ Перник, а за кратко седна и на директорския стол и в Топлофикация София.

Инж.Георгиев, обяснете ни за целите на Европейския Зелен пакт.

Европейският Зелен пакт изразява стремежа на Европейската комисия за постигане на нулево замърсяване на въздуха, водата и почвите, което трябва да бъде факт до 2050 година. Визията на Европа е за свят, в който замърсяването е намалено до нива, които вече не са вредни за човешкото здраве и естествените екосистеми.

Планът свързва всички политики на ЕС за борба със замърсяването и предотвратяването му, като поставя специален акцент върху начините за използване на цифрови решения за справяне със замърсяването.

Вие сте наясно с енергетиката, но важи ли тази цел и за другите сектори? На каква основа са поставените цели?

Всяка държава има обвързваща цел за намаляване на емисиите въглероден диоксид до 2030 година и пътна карта за достигане до целта въз основа на БВП на глава от населението.

Фокусът е върху енергетиката и замърсяващите производства, но реално постигането на въглеродна неутралност е обща кауза и всеки има индивидуален принос.

Наскоро ми мина пред очите информация, че Европейският съюз обмисля поставяне на по-високи цели за въглеродните емисии за сградите, транспорта и селското стопанство. Дори Европейската комисия иска да разшири схемата за търговия с емисии с включването на тези сектори. И според мен е резонно, защото сградите, транспортът и селското стопанство отговарят за близо 60% от генерираните емисии в Европа.

Наскоро цената на въглеродните емисии достигна рекорд, от началото на съществуването си. Какви са причините?

Преди седмица въглеродните емисии, които се търгуват на борсов принцип, минаха цена от 56 евро за тон, а в момента се движат около 50 евро. Преди да коментирам причините, бих искал да напомня, че преди 6 години топлофикациите заплащаха по 5 евро за тон. Сами можете да си представите каква е разликата между 5 евро и 50 евро, необходими за производството на едно и също количество енергия. Световните експерти до скоро ни внушаваха, че 50 евро ще видим най-рано през 2030 година. Но ето, че това е факт и то 9 години по-рано.

Ръстът от последните няколко месеца изненада всички участници на пазара. Наблюдатели посочват, че скокът се дължи на публикуването на няколко статии на инвестиционни фондове, които посочват очакванията си за увеличение на цените на този пазар в краткосрочен план. Прогнозата за сега е, че когато отшуми този ефект, който не бива да забравяме, че има висок спекулативен характер, цените на въглеродните емисии ще се върнат към обичайните си нива. Нещо, което вече забелязваме.

Какви са последствията от високите цени на въглеродните емисии за топлофикациите?

Високите цени на въглеродните емисии оказват силен натиск най-вече върху централите на въглища. Загубите, понасяни от въглищните централи, в резултат на поскъпването на въглеродните емисии, водят до високи разходи за производство на ток. Съответно държавите, които генерират много въглеродни емисии от производствата си и в частност България са сред най-засегнатите, тъй като продукцията става неконкурентоспособна.

Какви са другите фактори, които водят до поскъпване на електрическата енергия?

Факторите са много, но ще дам пример с естествените сили на търсенето и предлагането. При застудяване потреблението на електрическа енергия се увеличава поради използването на уреди за отопление. Увеличаването на търсенето води до повишаване на цените на електрическата енергия. Със спада на температурите се увеличава и търсенето на газ, което повишава цените на газа, заради използването на запасите от синьо гориво. При производството на енергия се използва и газ, което също повишава стойността на електрическата енергия. Увеличението на цените на газа стимулира и емисиите въглероден диоксид на горе, което увеличава разходите на централите с комбиниран цикъл и отново повишава цените на електрическата енергия. Всичко е свързано.

Според Вас синьото гориво ще бъде ли мост към намаляване на емисиите и смятате ли, че ядрената енергетика ще остана доминираща в България през това десетилетие?

Наскоро бе взето решение за строителство на нов блок на АЕЦ Козлодуй. Предполагам, че ядрената енергетика вероятно ще остане доминиращ източник за производство на електрическа енергия в България през това десетилетие, независимо от очакванията за експанзия на възобновяемата енергия.

Дебатът дали синьото гориво ще бъде мост или задънена улица става все по-оспорван. Постигането на нулеви емисии до 2050 година ще изисква ускоряване на поетапното премахване на всички изкопаеми горива, включително на газа, освен ако не бъдат съчетани с технология, която да улавя и съхранява емисиите от него. Евтината вятърна и слънчева енергия от части застрашава енергията, произведена от газ.

Но безспорно е добра алтернатива. Централа, работеща на газ, освобождава 2 пъти по-малко емисии от Централа на въглища за единица енергия. Топлофикации, като Русе, Перник и дори ТЕЦ Бобов Дол обявиха намеренията си за поне частично преминаване на природен газ, което се очаква чувствително да подобри влиянието им върху околната среда.

Къде се намира България спрямо другите държави с намаляването на емисиите?

За 2020 година по средата. Според изнесените данни на Евростат намалението е около 13%. Първенци са Гърция и Естония, а най-малък напредък имат Малта и Унгария.