Днес ще разговаряме с председателя на Асоциацията на топлофикационните дружества в България инж. Кремен Георгиев. С енергийния експерт ще обсъдим възможностите за реализацията на Зелената сделка.

Инж.Георгиев, изборите, които ще излъчат участниците в следващия Парламент наближават. Смятате ли, че кандидатите трябва да обявяват публично плановете си за развитието на енергетиката?

Не бих искал да говоря за политика, не съм в тази сфера, но все пак считам, че курсът, по който ще тръгнем за изграждането на политиките по повод реализирането на Зелената сделка са от ключово значение. Все пак от решенията на управляващите през следващите години ще зависи енергийното бъдеще на страната.

Според Вас българите информирани ли са Зелената сделка и за предстоящата промяна, която трябва да осъществим?

Наскоро ми попадна проучване на "Алфа рисърч", според което 70% от българите се интересуват от политиките, свързани с климатичните промени. Ясно, че те не са с изцяло свързани с енергетиката, но все пак промените в сектора представляват значителна част от тези политики.

Какво ще предопредели случващото се в сектора през следващите години?

Най-важното е да се разработи политика, план, сценарий, стратегия, както искате го наречете, относно начина, по който Зелената сделка ще се реализира в България. Трябва бързо да се изработят планове за премахване на въглищата и да се реши съдбата на засегнатите централи.

Не мога да не спомена и нарастващата цена на въглеродните емисии. Увеличаването на квотите въглероден диоксид също ще направи натискът върху въглищните централи още по-голям и ще ускори въвеждането на промени.

На какви стойности се търгуват квотите въглеродни емисии в момента?

Последната седмица се търгуват за 40-42 евро за тон. Прогнозите не експертите в областта са за дългосрочно покачване.

Сами си представяте, ако преди 5 години за тон се заплащаха 5 евро, а сега цената е 8 пъти по-висока, каква огромна тежест е това за въглищните централи? Ако преди за 1 година е трябвало да вложат, например, 1 милион евро за квоти въглеродни емисии, сега същото количество струва 8 милиона евро. Как смятате, че се издържа на подобен натиск? Все пак нито цените на електрическата енергия, нито цените на топлинната енергия са вдигнати с 8 пъти за 5 години. Да, знам, че ще опитате да ме оборите, че квотите въглеродните емисии са само компонент от ценообразуването, но аз пък ще заявя, че те са един от основните компоненто, формиращи себестойността на енергията.

Истината е че с огромното покачване на стойността на квотите за въглеродни емисии те се превръщат в нов тип валута, която постепенно става глобална. Спомняте ли си сделката от преди 10 години, при която Чехия продаде на Япония квоти за около 1 милиард евро? Благодарение на сделката страната финансира и реализира огромна програма за енергийна ефективност. Оттогава тези пазари се развиха и промениха значително.

Нека се върнем към премахването на въглищата. Как смятате, че това ще стане възможно в България?

България е силно зависима от изкопаемите горива. 60% от енергията през зимата се произвежда от въглища. Премахването на въглищата ще отнеме много време и ще са необходими огромни инвестиции. С общи решения и много труд ще извършим прехода от въглища към напълно екологично производство на енергия.

Централите на въглища работят по включване на по-екологични горива към производствената си дейност. Много от българските ТЕЦ-ове заложиха на частично заместване на въглищата с биомаса, която е 100% екологично гориво. Вече няколко централи, които употребяват въглища, обявиха намеренията си за преминаване към природен газ, който също е гориво, щадящо околната среда.

Природният газ ли ще се окаже горивото на бъдещето?

На този етап природният газ изглежда най-екологичния вариант за промяна на горивото във въглищните централи, но не съм сигурен, че ще е горивото на бъдещето. Вероятно "гориво на бъдещето" ще бъде "зеленият водород".

Какво е "зелен водород? Какви типове съществуват?

В наши дни в цял свят основният източник за производство на водород са фосилните горива. Стремежът е да се увеличи делът на "зеления вородод", който се получава от възобновяеми източници на енергия, до 13% през 2050 година. Над 400 млрд евро за изграждане на производствени мощности за заложени във водородната стратегия на ЕС.