17-11-2017 20-11-2018

Икономика на глобалното затопляне

Много се изписа напоследък, особено след срещата на ООН и емблематичното изказване на младата Грета Тунберг

Снимки в колаж: Getty Images/ Guliver Photos и Istock

Икономика на глобалното затопляне

Много се изписа напоследък, особено след срещата на ООН и емблематичното изказване на младата Грета Тунберг

11:52 | 8 октомври 2019

0 585 Снимки в колаж: Getty Images/ Guliver Photos и Istock

Един своеобразен шамар зашлеви западния свят, който от десетилетия се опитва да притъпи изследванията на редица организации за глобалното затопляне и последващите климатични промени. Но това само подканва да си зададем въпроса: защо се харчат толкова милиони долари, за да се пропагандира, че глобалното затопляне е поредната налудничава тема на екозащитниците? Нека разгледаме няколко индустрии, които значително ще трябва да променят начина си на работа, ако широкото общество е на мнение, че заплахата от глобалното затопляне е истинска, а промените трябва да са драстични.

Петролната индустрия

6 от топ 10 на най-големите компании в света от списъка на Fortune global 500 се занимават изключително с петрол, а други две са енергийни компании с огромни дялове в петролната индрустрия. На "скромното" девето и десето място са Volkswagen и Toyota - автомобилни компании, пряко зависими от петролната индустрия към днешна дата. Общите приходи на тези компании през 2019 година са малко над 3 трилиона долара, което е 3.75% от Брутния продукт на целия свят! Делът на тези компании в световната икономика е почти толкова голям, колкото световното производство на строителни материали и руди и селско стопанството. И тук идва проблемът.

Петролната индустрия е пряко свързана със 70% от газовете с парников ефект в света. Данните са на IIGCC - най-влиятелната международна група за следене на климатичните промени. От гореспоменатите 70%, малко над половината са пряко свързани с производството и рафинирането на петрол и природен газ. Проблемът идва от там, че петролните компании сочат с пръст компаниите, използващи петролните продукти, защото по-голямата част от тези вредни газови емисии се отделят след допълнителна преработка (например като се изгорят от автомобилите).

От друга страна, те не искат да притискат своите клиенти да използват "чисти" източници на енергия, защото над 40% от стойността на компаниите се определя от така наречените "бъдещи залежи", които все още не са влезли в експлоатация. Ето защо именно най-богатите и могъщи компании в света имат най-много какво да губят от една рязка промяна на политиката в посока справяне с глобалното затопляне и климатичните промени.

Селскостопанската индустрия

Тук отново ножът е с две остриета. От една страна "житниците" на света, като Русия и Канада, ще се радват на повече топли дни и свиваща се тундра, което ще доведе до ръст на тяхната обработваема площ. От друга страна други износители, като САЩ, Франция, Аржентина и Украйна, страдат от редица проблеми, най-вече свързани с леки, но притеснителни промени в климата. Повече горещи и сухи дни предизвикват повече изкуствено поливане, повече пожари и по-несигурна реколта. Най-уязвимите растения от климатичните промени са и най-масово отглежданите - жито, соя и царевица. Добрите топли дни са полезни за растенията само до едно време, след което средната завишена температура всъщност намалява растежа и от там и продукцията на декар. Например соята и царевицата спират възпроизводството и растежа си при температури над 38 и съответно 35 градуса по Целзий.

Световната селскостопанска индустрия е с дял малко над 4% от цялото БВП на земята и е близо до петролната индустрия. Очакваните загуби при увеличение на температурата с 1 градус по Целзий в световен план са неизчислими, но различните групи се спират на цифри между 10% и 15% или над 200 милиарда долара годишно. Тази цифра почти не покрива заетите в селското стопанството хора и техните загуби. Хората, заети в световното селско стопанство, са около 1.1 милиарда души. Климатичните промени не могат и да предскажат скока на цените за основни храни по света. Над 60% от популацията на света е силно зависима от селскостопанската продукция на своите държави и лоши години за основните сортове култури могат да изстрелят цените на храните до нива нечувани от втората световна война насам.

Тежките индустрии

Противно на широкото обществeно мнение, тежките индустрии не допринасят значително за глобалното затопляне. Тяхната зараза е замърсяването на ареалите, в които оперират. Въпреки това, има един основен причинител на глобално затопляне, а именно електроцентралите на въглища. Те са най-големият причинител на антропогенни климатични промени в дългосрочен план. Въглеродът, отделящ се при горене, в огромен процент се свързва с кислорода и така полученият въглероден диоксид задържа топлина в атмосферата и създава ефекта на "тенджера под налягане", където цялата топлина и енергия остава на земята. Приходите от производство на въглища през 2018 година възлизат на 817 милиарда долара, като бележат спад пред последните почти 10 години. Ръстът на производств и целият пазар на въглища се свива през последното десетилетие. Макар, че това звучи обнадеждаващо, светът няма да спре да използва въглища още дълго време.

Причината е, че те продължават да бъдат най-евтиният и стабилен източник за производство на електроенергия. За разлика от възобновяемите източници, електроцентралите на въглища произвеждат константно количество ток, което е изключително важно за електроразпределителната мрежа. Очакванията са, че при засилена подкрепа за производство на електроенергия от алтернативни източници, въглищата могат да спрат да бъдат използвани в световен мащаб следващите 30 години в най-добрия случай. Това означава над 10 милиона души, пряко свързани с тази индустрия, да намерят друго препитание и над 40 милиона свързани човека да се преориентират. Определени държави, като САЩ и Австралия, както и Китай, ще изпитат най-големия удар от едно шоково свиване на пазара на въглища и съответно би се очаквало най-голям отпор именно от тях.

Високи технологии

Единственият основен печеливш в света на климатичните промени са модерните и високотехнологични индустрии. От генно инженерство за разработка на нови сортове култури, които трябва да се справят с новите препятствия пред селското стопанство, до разработка на ново поколение електромобили, електропреносни мрежи и продукти с нулев въглероден отпечатък, ръстът в сектора се очаква да бъде в хиляди проценти и да заеме челни позиции заемания от фосилни компании от списък на Fortune. Фондовете инвестиращи в "зелени" стартъпи вече са налице, като прогнозите са за над 7 милиарда долара потенциални инвестиции в компании, предлагащи технологии в сектора до края на 2020 година. Очакванията на инвеститорите от Sustainable Growth Fund, контролиращ на 1.37 милиарда долара в зелени асети, са, че компании, които не разсъждават за климатичните промени, няма да съществуват в следващите 20 години.

В заключение едно е сигурно. Очакват ни турбулентни времена, независимо дали са предизвикани от икономически или природни промени. А в такива времена единственият начин нормалният човек да съхрани стойност и да не изгуби спестените с много труд пари, е да притежава физическо злато, защото то става само по-ценно, когато времената са несигурни.

Материалът е предоставен от Tavex.bg

ИЗБРАНО