Разговаряме с инж. Любомир Спасов, енергиен експерт с богат професионален опит в едни от най-големите централи в страната - бивш директор на Топлофикация Перник и настоящ в ТЕЦ Бобов Дол. И двете централи предстои да бъдат трансформирани, за да запазят дейността си.

Инж. Спасов, какво представлява Зеленият пакт?

Зелената сделка представлява стратегията на Европейския съюз за развитие през следващите 30 години. Зеленият пакт се превърна в комплексна стратегия за трансформация и изграждане на нисковъглеродна икономика, на производство, базирано на пестеливо използване на ресурсите, с акцент върху кръговата икономика, иновациите и дигитализацията.

Какви възможности предоставя Зеленият пакт на България?

Реализацията на Зеления пакт предоставя огромни възможности за развитие на България, но условието е страната ни да разработи национални планове за възстановяване и устойчивост, за справедлив преход и други.

Трансформацията ще стане посредством въвеждането на екологични горива в производството на енергия, като природен газ и биомаса. Част от трансформацията неизменно включва развиване на технологиите за производството на водород и прилагането му в индустрията, енергетиката и транспорта. Стратегията за водорода, предложена от Европейската комисия, поставя много нерешени въпроси. Възможностите за България са големи, ако сме активни в сътрудничеството при развиването на водородни технологии и стратегии за прилагане на водорода като основен елемент на зелената трансформация.

Може ли да ни разкажете за Механизма за справедлив преход?

Механизмът за справедлив преход е важен елемент на Зелената сделка, особено за България и другите членки на Европейския съюз, които са силно зависими от изкопаемите горива. Целта е да подкрепи районите в прехода им към внедряване на зелени технологии.

В координация с Националния план за възстановяване и устойчивост, плановете на районите в преход биха могли да гарантират плавен зелен преход за регионите, зависими от въглищата.

На какво трябва да се наблегне при реализацията на плановете? 

Необходими са адекватни мениджърски решения, както и повече внимание към адресирането на ясни послания към работещите в ТЕЦ и минната индустрия.

Какъв ще бъде ефектът от изпълнението на Зеления пакт?

Ще допринесе за промяната на средата на живот на европейските граждани.

Може ли да използваме модела на Германия за зеления енергиен преход?

Разбира се, трябва да се учим от всички успешни примери.

Енергийният преход на Германия започна много отдавна. За 15 години в страната съоръженията, базирани на ВЕИ, станаха с 13 пъти повече.

Но не бива да забравяме, че въпреки субсидиите, електрическата енергия в Германия, продължава да е най-скъпата в света. Ако разгледате немските новинарски сайтове, ще разберете, че прекъсванията на електрозахранването се случват ежедневно. Изводът е, че не бива да разчитаме само на ВЕИ. Трябва да намерим баланс в производството на енергия между ВЕИ и сигурните производства, каквито са АЕЦ, централите на природен газ, биомаса, а в бъдеще и при успех на проектите за складиране на водород.

Представете си пекар, който всеки ден може да произвежда толкова хляб, колкото пожелае и след това го предлага на много по-висока цена от конкурентите. Всичко, което не е продал в края на деня, се изкупува от държавата на пълна цена, благодарение на събиране на допълнителна такса върху хляба на останалите пекари, която заплащат на държавата.

Какъв е изводът?

Докато операторите на зелена енергия не трябва да се приспособяват към търсенето и получават пълно възнаграждение, дори когато не работят, ще продължат рекордите за зелено производство на енергия. Лошото е, че разходите са включени в цената на електрическата енергия, която потребителите трябва да платят. Още една причина, поради която Германия има най-скъпата електрическа енергия в света.

Но зелените организации не говорят за тези проблеми. Те се опитват да внушат колко са лоши ТЕЦ на въглища, но не показват цялата картинка. Големият проблем да разчитаме само на ВЕИ при производството на енергия е, че не се гарантира сигурност и качество в електрическото захранване непрекъснато. Генерираната електрическа енергия, от която никой не се нуждае в определено време, се продава в чужбина, на много ниска цена. И не, аз не съм против ВЕИ. Напротив, ТЕЦ Бобов Дол работи по проект за изграждане на фотоволтаичен парк. Трябва да разработим модел, чрез който да създадем достатъчно на брой сигурни местни източници на енергия, които да гарантират търсенето през цялото време.

Накратко, необходими са базови мощности, които спешно да компенсират колебанията в производството на електрическата енергия от ВЕИ.

В отговор на Вашия въпрос, немският опит трябва да се анализира всестранно, а не да се следва сляпо.