2018 г. се оказа тежка за КФН. На изкаралата година и половина на шефския пост Карина Караиванова й се наложи да решава тежки проблеми, каквито преди това не бе имала. Очаквано или не, самата тя обяви, че напуска поста, за да поеме ръководно място в ЕБВР. 

Учудващо, най-големи проблеми тази година КФН имаше в Застрахователния надзор. Досега той бе сравнително неглижиран, а службата в него се смяташе за "рай". Там също имаше оставка на високо ниво - тази на Ралица Агайн.

Хронология на катаклизмите в КФН:

В началото бяха заплатите

През февруари председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова спази обещанието си и обяви публично възнаграждението си - 13 146 лв. на месец. Заместник-председателите на надзора взимат по 12 003 лв., а единственият член на комисията получава 11 432 лв.

Тези цифри взривиха социалните мрежи, откъдето припомниха на Комисията няколко нейни неудачи. Още при първото правителство на Бойко Борисов той нареди заплатите на чиновниците да се равняват спрямо неговата. След силен натиск склони за по-високи заплати за шефове в някои Комисии и Агенции.

Според промени в закона за КФН от края на 2017 г. заплатите на петимата комисари трябва да бъдат не по-ниски от средните за мениджърите в частния сектор в застраховането, пенсионното дело и инвестиционните компании, но не по-високи от заплатите на ръководството на БНБ. До края на миналата година по закон Карина Караиванова получаваше 90% от възнаграждението на председателя на парламента, което беше към 5000 лв.

Към основната заплата членовете на КФН и занапред ще имат право и на бонуси, които ще се изчисляват по приети от самите тях правила.

Сагата "Олимпик"

През май стана ясно, че кипърският застраховател "Олимпик, който действа и у нас, е фалирал. Близо 200 хил. българи останаха без застраховката си Гражданска отговорност и се наложи да си купят нова.

Шефката на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова се оказа силно неинформирана за проблема с фалита на кипърския застраховател "Олимпик".

Комисията хвърли тежестта по случая на бившата зам.-председателка на КФН Ралица Агайн, която единствена пое отговорност и подаде оставка пред парламента.

От изявлението на КФН става ясно, че Караиванова и другите членове на комисията изобщо не са били информирани от Агайн за "рисковете" и "възможните неблагоприятни последици" от фалита на "Олимпик". 

Голямата загуба са 197 хил. полици прекратени на 17 август. Загубата по тях би била на стойност 9 350 000 лв. Тези суми трябва да бъдат възстановени от застрахователя в Кипър, но това ще се случи при процедурата по ликвидация. Назначеният в Кипър ликвидатор ще разпродаде имуществото.

Проблемите със Зелената карта

Десетки милиони са задълженията на българските застрахователи заради щети, извършени от автомобили с техни полици в чужбина, като проблемите по линия на т.нар "Зелена карта" може да ни оставят извън Шенген. 

"Обезщетенията в чужбина са много по-големи, има несъответствие между обезщетенията и премиите, които се събират", посочиха застрахователни експерти. Тезата на бранша е, че става дума за схеми за източване на застрахователните компании и поради това голям процент от претенциите не се удовлетворяват.

През миналата седмица председателят на УС на Българското бюро "Зелена карта" Орлин Пенев подаде оставка. Формалната причина, посочена като мотив, е "здравословен проблем". Решението обаче съвпадна с мониторинга, който Съветът на бюрата е наложил на българската институция от 10 декември.

От Асоциацията на българските застрахователи съобщиха, че към настоящия момент правата на притежателите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при пътуване на територията на страната или извън нея не са ограничени.

Притежателите на "Гражданска отговорност" могат да разчитат на защитата, която тази застраховка осигурява, както и досега, се казва в становището на АБЗ.

В тази връзка КФН предприе незабавни действия и провеждане на консултации за установяване причините за приложената мярка и оценката на въздействието ѝ с цел защита на финансовата стабилност и обществения интерес.

Според КФН Националното бюро на българските автомобилни застрахователи предпочита да крие важна за обществото информация.

Системата Бонус - Малус

След близо месец на съпротива Комисията за финансов надзор (КФН) обяви, че е склонна да модифицира модела на системата "бонус-малус", която трябва да коригира цената на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", съобразно поведението на водачите. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на проекта за наредба в началото на седмицата. На промяна вероятно ще подлежи може би най-спорният момент от него- възможността за "наследяване" на историята на даден автомобил при промяна на собствеността му. Критиките са, че това би направило възможно изряден шофьор да плати скъпа полица, ако купи автомобил на джигит, който е многократно регистриран за нарушения или ПТП.

Основните варианти за разтоварване на "малуса" при продажба са два. Първият предвижда при сключване на всяка застраховка да се изготвя списък на лицата, които ще могат да карат всяка отделна кола. Така техният индивидуален риск ще може да се калкулира при ценообразуване на полицата, а всеки останал, който шофира колата, без да е в списъка, да подлежи на наказателна отговорност.

Втората опция предвижда наказателната добавка към базовата цена на застраховката да се изплаща в аванс на застрахователната компания от собственика на автомобила, преди да го продаде, така че новият собственик да не се натоварва с правната история на колата. Напълно възможно е да сработи и трети вариант, при който двете опции да действат комбинирано. По този начин ще се гарантира, че ако човек с множество нарушения продава фиктивно колата си на свой близък с безупречно досие, няма да може да продължи да си я управлява, плащайки евтина полица.

Караиванова сменя горещия стол в КФН с място в ЕБВР

Близо две години и половина след като избра Карина Караиванова за председател на КФН, властта отново ще търси кой да оглави финансовия регулатор. Караиванова ще замени съпруга на Ирина Бокова - Калин Митрев, като представител на България в съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Решението влиза в сила от 1 март 2019 г.

Засега за наследник на Караиванова се спряга бившият щеф на НАП Бойко Атанасов.

"Заявявам, че ще продължа да изпълнявам принципно и енергично задълженията си като председател на КФН до окончателното решение по издигнатата кандидатура", каза Караиванова официално изявление, разпространено от пресцентъра на КФН.