17-11-2017 20-11-2018

Euromoney: Кажете истината защо не искате България в еврозоната

Лидерите на държавите, приели еврото отложиха „най-малко с година“ молбата на София за ERM II

Снимка: Shutterstock

Euromoney: Кажете истината защо не искате България в еврозоната

Лидерите на държавите, приели еврото отложиха „най-малко с година“ молбата на София за ERM II

12:23 | 6 август 2018

| Редактор : Красимир Тодоров

9 2384 Снимка: Shutterstock

Трябва ли България да се присъедини към еврозоната и банковия съюз на ЕС ? Това е въпросът, който стои пред европейските политици това лято. На теория, разбира се, България не само има право да се присъедини към двете, но и е законно задължена да го направи, по условията на своето присъединяване към Европейския съюз през 2007 година. На практика отговорът на лидерите на ЕС на искането на България за влизане в така наречената "чакалня за приемане в еврозоната" - беше повече от хладен. Това пише в анализ Euromoney.

Макар да демонстрираха, че нямат нищо против присъединяването на страната в края на юни, лидерите на ЕС всъщност отложиха решението си, като определиха период на оценка "най-малко една година".

Внимание, тяхната предпазливост не се дължи на макроикономическата ситуация в България, защото страната отговаря на критериите от Маастрихт. Това, от което политиците в ЕС се страхуват са ниските равнища на доходите на хората, неуспехът на страната да се справи с корупцията и цялостното състояние на банковия сектор.

На пръв поглед подобна мярка изглежда разумна. Институциите на България остават слаби и управлението е лошо. Опасенията относно стабилността на банковия сектор също не са безпочвени. Преди четири години след фалита на четвъртия по големина кредитор в страната, КТБ, се разкриха шокиращи пропуски в управлението и надзора, упражняван от БНБ.

Отрицателните последици от тази афера са, че двама от управителите на Централната банка са обвинени, заедно с основния акционер на КТБ, повече от дузина от висшия мениджмъмт на фалиралата банка и двама одитори. Изглежда лошо, но е малко подвеждащо.

Банковият сектор в България има своите проблеми, но няма причина да очакваме системна криза. Всички най-големи банки в страната, освен три, са част от западни групи, включително лидерът на пазара на пазара "Уникредит Булбанк". Втората по големина, Банка ДСК, е собственост на унгарския ОТП.

Най-голямата българска банка- Първа инвестиционна банка (ПИБ) -се нарежда на четвърто място по общо активи и има депозитна база от 7,4 млрд. лева (4,4 млрд. долара). Дори нещо да се обърка в сектора, България има собствена добре финансирана гаранционна схема за гарантиране на влоговете. В края на юни лидерите на държавите от еврогрупата отново не постигнаха съгласие за създаването на т.нар. Трети стълб на банковия съюз. Това означава, че няма механизъм, по който еврозоната да има задължение да спаси изпаднал в криза български трезор.

Във всеки случай България вече показа, че е способна да помогне на собствените си банки. През 2014 г. тя спаси ПИБ и може лесно да си позволи да го направи отново, като се има предвид съотношението държавен дълг към БВП - само 25%.

Защо тогава лидерите на ЕС отлагат молбата на България да се присъеди към еврозоната и банковия съюз? Някои твърдят, че Европейският съюз е бил прекалено снизходителен в миналото с по-новите си членове и че е време, макар и със закъснение, да наложи някаква дисциплина. Но защо да бъде избрана точно България?

В крайна сметка преди по-малко от четири години Латвия бе приветствана като член на еврозоната , въпреки добре известната склонност на латвийски банки да перат милиарди руски пари . Вероятно някои политици в ЕС съжаляват, че разширяването на членството със страни като България е било грешка и сега се опитват да отхвърлят ангажиментите, поети по време на този процес. Ако случаят е такъв, те трябва да кажат истината - и да не се крият зад страшни истории за банките в България.

ИЗБРАНО