Продължителните периоди на ниски лихвени проценти и засилената кредитна активност могат да доведат до натрупване на системни рискове, свързани със задлъжнялостта на фирмите и домакинствата. За това предупреждава Българската народна банка (БНБ) в най-новото издание "Банките в България", в което тя проследява рисковия профил на системата през първото тримесечие на тази година.

Въпреки че дълговите съотношения на предприятията и домакинствата понастоящем са на сравнително ниски нива заради бързите темпове на нарастване на доходите, в бъдеще не е изключено да настъпят неблагоприятни изменения в капацитета за обслужване на задълженията, например при евентуален спад на икономическата активност, при нарастване на лихвените проценти по кредитите в резултат от промени в паричната политика в еврозоната или при разширяване на рисковите премии в цената на заемните ресурси, пише в анализа на централната банка.

От БНБ напомнят, че независимо от свиването на обема на необслужваните кредити в българската банкова система, делът им в кредитния портфейл е над средното за ЕС равнище, но същевременно степента им на покритие с обезценки е сред най-високите в ЕС (EBA Risk Dashboard).

На 30 май 2019 г. Управителният съвет на БНБ прие решение за прилагане от 30 юни 2019 г. на "Насоки за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции", издадени от Европейския банков орган (ЕБО). Прилагането им от страна както на кредитните институции, така и на надзорните органи, ще допринесе за надеждността и хармонизирането на практиките и надзорните изисквания за управлението на необслужваните и преструктурираните експозиции.

Рисков профил на системата

През първото тримесечие на 2019 г. се запазиха наблюдаваните през последната година тенденции в банковия сектор - постигане на нива на доходност, съответстващи на средата на ниски лихви, намаление на обема на необслужваните кредити посредством действия по отписвания и продажби, както и поддържане на адекватна капиталова и ликвидна позиция на ниво банкова система независимо от дисперсията между индивидуалните кредитни институции, посочват от БНБ.

Апетит за заеми

В условията на задържащи се ниски лихвени равнища и нарастване на заетостта и доходите домакинствата и предприятията продължават да проявяват висока склонност към използване на заемни средства при финансирането на потреблението и инвестициите.

Наред с това е налице и увеличено предлагане на заемни ресурси, за което допринася както засиленият в резултат на икономическото развитие апетит към поемане на риск на кредитните институции, така и обемът на ликвидните ресурси, с който те разполагат, констатират в централната банка.

Растежът на кредитите е по-ясно изразен при домакинствата. При нефинансовите предприятия към март 2019 г. най-голямо нарастване на годишна база се наблюдава в номиналните обеми на кредитите за фирмите в секторите операции с недвижими имоти, преработваща промишленост и хотелиерство и ресторантьорство.

Качеството на активите

В непосредствен план нарастването на вземанията на банковата система от неправителствения сектор се отразява положително върху доходността на кредитните институции.

Риск, свързан с капиталовата позиция

Макар че като цяло настоящите равнища на капиталовите и ликвидните съотношения биха позволили на кредитните институции да посрещнат евентуални неблагоприятни събития от цикличен и структурен характер, за съхраняването и допълнителното засилване на устойчивостта на банките към такива рискове допринася използването на макропруденциални инструменти.

Тенденциите през последните месеци потвърждават необходимостта от влизащото през четвъртото тримесечие на 2019 г. ниво от 0.5% на антицикличния капиталов буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, както и повишаването му на 1% от април 2020 г.

Консолидационните процеси в банковия сектор се очаква да се отразят положително върху неговата устойчивост, но същевременно ще я поставят в по-силна зависимост от състоянието на банките с по-голям пазарен дял.

Основният макропруденциален инструмент, насочен към рисково поведение вследствие на банковия размер, е капиталовият буфер за други системно значими институции (ДСЗИ).

Ефектът от по-високите капиталови изисквания ще се засили допълнително заради влиянието, което влезлите от началото на годината регулаторни промени могат да окажат върху размера на рисково претеглените активи на кредитните институции (такава промяна е предвиденото в рамките на преходно третиране увеличение на рисковото тегло за деноминирани във валута, различна от местната, експозиции към централни правителства и централни банки на държави членки).

Риск за доходността

На ниво банкова система при свиващ се лихвен марж нетният оперативен доход е компенсиран чрез увеличение на доходите от такси и комисиони и от финансови активи. Наред с оптимизацията на разходите за дейността, по-ниските разходи за обезценка имат сериозен принос за постигнатия през първото тримесечие на 2019 г. финансов резултат. На ниво банки е налице различна способност печалбата да бъде използвана за вътрешна подкрепа за капитала.

Качество на активите

През първото тримесечие продължиха действията от страна на кредитните институции по отписване и продажби на необслужвани кредити. Наред с тези дейности и засилената кредитна активност се запази и тенденцията към намаляване на дела на необслужваните кредити. Същевременно през периода продължи: поддържането на приемливо ниво на покритие на лошите заеми с обезценка, както и низходящата динамика в дела на необслужваните кредити в брутните кредити по институционални сектори.

През периода януари - март 2019 г. размерът на брутните необслужвани кредити и аванси намаля с 84 млн. лв. (1,2%) до 6,7 млрд. лв., като делът им в общите брутни кредити и аванси6 в края на март възлезе на 7,4% (при 7,6% към 31 декември 2018 г.

Общите брутни кредити и аванси нараснаха през тримесечието с 2 млрд. лв. (2,2%) до 91 млрд. лв. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси намаля през първото тримесечие на 2019 г. С 0,5%. Делът им в общите нетни кредити и аванси в края на март възлезе на 3,8%.