От позицията на банковия сектор основните въпроси са два: как се справихме до момента, и какво предстои. Това заяви в бюлетина на Асоциацията на банките в България управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.
Гуверньорът припомни, че през март 2020-а, когато коронакризата застигна страната ни БНБ взе мерки, сред които: капитализиране на цялата печалба в сектора; значително намаляване на чуждестранните експозиции с по-висок риск и отменяне на предвидените две увеличения на антицикличния капиталов буфер.
Той припомни, че в условия на криза бе финализирано включването на лева в ERM II и присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество на Българската народна банка с Европейската централна банка. Като следствие от присъединяването към Единния надзорен механизъм, страната се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране.
"Следователно, отговорът на първия въпрос е, че до момента се справяме успешно с изпълнението както на извънредните, породени от пандемията, така и на стратегическите задачи пред банковия сектор", каза Димитър Радев.
Според гуверньора по-важният въпрос, пред който сме изправени в момента, е:
какво предстои?
"Този въпрос няма лесен отговор, поради развитието на кризата, което я прави много по-несигурна като параметри в сравнение с предишни исторически периоди на икономически и финансови затруднения", допълни управителят на БНБ. Той подчерта, че състоянието на банките, изпълняващи функцията на финансово посредничество, е от ключово значение за цялата икономика.
"Това изисква да запазим традиционния фокус върху високите изисквания за капитал и ликвидност в банките. Тези изисквания не са самоцелни, а следват от необходимостта банките да разполагат с резерви. От една страна, резервите позволяват поемането на разходи и загуби, произтичащи от влошено качество на активите в условията на неблагоприятна макроикономическа среда. От друга страна, те поддържат кредитния капаците на банките", обясни гуверньорът. Той добави, че е логично да се очаква, че БНБ ще продължи да прилага мерките от антикризисния пакет, приет през месец март 2020-а.
"В допълнение на това, ние текущо анализираме ситуацията и като макропруденциален надзорен орган отчитаме възможния сценарий на изостряне на икономическата криза и свързано с това съществено влошаване на кредитните портфейли. При този сценарий, на банките може да се наложи да оперират временно под комбинираното изискване за капиталови буфери, като трябва да имат готовност да изготвят и изпълняват планове за тяхното възстановяване", обясни банкерът. По думите му перспективата за продължаващи негативни развития в икономиката е основание БНБ да очаква материализиране на кредитен риск и влошаване на качеството на активи в балансите на банките.
"Очертава се висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на необслужваните експозиции", обясни банкерът.
Той подчерта, че настоящият мораториум е възможен на основата на общоевропейска рамка, установена от Европейския банков орган (ЕБО), чрез приетите от него Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19.
Цялото изявление на Димитър Радев, вижте тук.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}