Най-квалифицираният кандидат е малко вероятно да стане следващият президент на Европейската централна банка, имайки предвид политическата комплицираност на процеса на подбор и съществуващите юридически препятствия, показват резултати от проучване на агенция Ройтерс сред 50 водещи икономисти.

Членът на борда на ЕЦБ Беноа Кьор се счита за най-подходящ да поеме управлението от ръцете на Марио Драги след края на неговия мандат през октомври. Но бившият шеф на финландската централна банка Ерки Лийканен се счита за най-вероятния победител в тази надпревара, което със сигурност ще представлява политически компромис сред най-големите сили на еврозоната, съобщава БНР.

Изборът на нов шеф на ЕЦБ ще бъде част от по-големи промени в ръководството на централната банка, тъй като половината членове на директорския борд и повече от една трета от членовете на Управителния съвет също трябва да бъдат сменени през настоящата година. Това представлява необичайно голяма промяна в управителното тяло на ЕЦБ и може да доведе до промяна на паричната политика в рамките на еврозоната.

Повече от една трета от анкетираните от Ройтерс 50 водещи икономисти заявиха, че Беноа Кьор, който понастоящем е ръководител на пазарните операции на ЕЦБ и беше ключов архитект на програмата за "количествени улеснения" по време на последната финансова криза, е най-добрият кандидат за този пост, докато Ерик Лийканен и шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман получиха повече от една пета от гласовете на анкетираните между 4-ти и 5-и март икономисти.

Когато обаче бяха попитани от Ройтерс кой най-вероятно ще спечели, повече от една трета от анкетираните икономисти избират Лийканен, а останалите гласове се поделят почти поравно между шефа на френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало, управителят на Финландската централна банка Оли Рен, шефът на Бундесбанк Вайдман и Беноа Кьор.

Докато мнозинството от анкетираните твърдят, че Беноа Кьоре вероятно ще провежда в общи линии същата политика като тази на Марио Драги, повече от 60% от тях посочват, че Лийканен вероятно ще бъде по-голям привърженик на по-агресивната лихвена политика (политика на повишаване на лихвените ставки).

Процесът на подбор се очаква да започне след изборите за Европейски парламент в края на месец май, като шефското място на ЕЦБ вероятно ще бъде част от по-широките пазарлъци за управленските места в Европейската комисия и в Съвета на ЕС.

Докато Франция и Германия разполагат с квалифицирани кандидати за следващ управител на ЕЦБ, има и възражения и за двете страни, което увеличава вероятността една по-малка държава от еврозоната да успее да заеме тази ключова позиция.

Следващият президент на ЕЦБ ще трябва внимателно да балансира между искането на Германия за нормализиране на паричната и лихвена политика след години на стимулиращи мерки от страна на централната банка и необходимостта от по-нататъшни политически стимули за други страни от еврозоната като Италия, която в момента се намира в техническа рецесия.

С оглед и на напрежението в световната търговия, което вече засегна европейската експортно-фокусирана индустрия, ЕЦБ вероятно ще отложи първото покачване на основните лихвени проценти от настоящите рекордно ниски ниво до 2020-а година, показват резултати от друго проучване на Ройтерс от миналата седмица.

Агенцията допълва, че Беноа Кьоре и Ерик Лийканен трябва да обърнат внимание и на някои опасения. Като настоящ член на управителния съвет, Беноа Кьор не отговаря на условията за кандидатстване за този важен пост и би трябвало първо да подаде оставка, за да получи право на участие в надпреварата. Неговата кандидатура също така ще изисква френският президент Еманюел Макрон да го назначи за шеф на централната банка на страната, което обаче се счита за доста спорен ход.

Ерик Лийканен е също добре квалифициран, но сега той е на 69 години, което означава, че в края на осемгодишния мандат начело на ЕЦБ той ще бъде на 77 години - доста по-възрастен от всички негови предшественици. В миналото Ерик Лийканен отхвърли опасенията, свързани с възрастта му, посочвайки историята си на бегач на дълги разстояния като доказателство за човек в добро здравословно състояние.

Шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман, който бе поставен от анкетирани от Ройтерс икономисти наравно с Лийканен като най-подходящ за тази работа, изглежда доста по-зле в очите на редица европейски водещи политици, когато става дума за вероятността му за победа с оглед на неговата постоянна съпротива по отношение на стимулиращите мерки, предприемани от ЕЦБ през последните години след финансовата криза в еврозоната.