Целта на тези действия е да се излезе от порочния кръг на съмнения относно устойчивостта на държавния дълг, стабилността на банковата система и перспективите за растеж на Съюза, съобщиха от пресслужбата на ЕК, цитирани от "Фокус". В контекста на ангажиментите, поети в речта на председателя Барозу за състоянието на Съюза, Комисията очертава пет области на действие, които са взаимосвързани и по които трябва да се работи едновременно и възможно най-бързо. Тези пет области са категоричен отговор на проблемите в Гърция, укрепване на защитните механизми на еврозоната за преодоляване на кризата, прилагане на координиран подход за укрепване на банките в Европа, поставяне на преден план на политиките за насърчаване на стабилност и растеж и изграждане на стабилно и интегрирано икономическо управление за бъдещето, смятат от ЕК. Председателят Барозу заяви, че тази пътна карта очертава пътя, по който Европа ще излезе от икономическата криза.

В пътната карта се призовава за:

- предприемането на категорични действия относно Гърция, така че да бъдат разсеяни всякакви съмнения във връзка с икономическата устойчивост на страната. Тези действия трябва да включват отпускане на шестия транш, изготвяне на втора програма за икономическо адаптиране въз основа на подходящо финансиране чрез публичния сектор и с участието на частния сектор и оказване на непрекъсната подкрепа от работната група на Комисията;

- окончателното оформяне на намесата в еврозоната, което включва изпълнение на решенията, взети на 21 юли 2011 г., постигане на максимална ефективност от Европейския механизъм за финансова стабилност, по-ранно въвеждане на Европейския механизъм за стабилност до средата на 2012 г. и осигуряване на достатъчна ликвидност от страна на Европейската централна банка;

- въвеждането на изцяло координиран подход за укрепване на банките в Европа, като това следва да се основава на повторна оценка от страна на надзорните органи, при която временно се използва значително по-голяма капиталова адекватност с най-висококачествения капитал при отчитане на рисковата експозиция. Банките трябва да използват на първо място частни източници на капитали, като националните правителства оказват подкрепа при необходимост. Ако няма такава подкрепа, рекапитализацията следва да се финансира чрез заем от Европейския механизъм за финансова стабилност. До извършване на рекапитализацията националните надзорни органи не трябва да разрешават на банките да плащат дивиденти и бонуси;

- ускоряването на изпълнението на политики за насърчаване на стабилността и растежа — това ускоряване включва бързото изпълнение на поетите ангажименти относно услугите, енергетиката и споразуменията за свободна търговия, бързо приемане на предложения за насърчаване на растежа, като инициативи в данъчния сектор, ускоряване на представянето на нови предложения, по-специално такива, които увеличават ползите от единния пазар, и целенасочено инвестиране на равнище Съюз, включително чрез издаването на облигации, свързани с проекти;

- изграждането на стабилно и интегрирано икономическо управление за бъдещето въз основа на действащите договори), като бъде засилен общностният подход.

Предложенията са изготвени въз основа на приетите вече инициативи (актовете относно икономическото управление от т.нар. „шесторка“ и Европейския семестър), като целта им е Европейският механизъм за стабилност и Пактът за стабилност и растеж да бъдат внедрени в единна и изцяло интегрирана система на управление с оглед постигането на по-голяма съгласуваност и ефективност. Това ще даде на Комисията/Съвета нови правомощия за участие в изготвянето на националните бюджети и за проследяване на изпълнението им. В случаите, в които предприемането на решителни действия ще се забави, следва да се предвиди засилено сътрудничество.