Студентите ще могат да теглят от есента нисколихвени заеми, с които да финансират обучението и издръжката си. Тази прогноза направи главният секретар на министерството на образованието Димитър Танев. В момента системата за студентско кредитиране не е стартирала, въпреки че законът бе гласуван още миналата година. Причината е, че преговорите между МОН и Асоциацията на търговските банки за размера на премията за управление зациклиха. От МОН и финансовото министерство предлагат размерът на премията да е около 2-3% годишно върху върнатата сума от заема. От организацията на трезорите обаче искаха по-висок процент, като се мотивираха с кризата. Ведомството на Даниел Вълчев реши да се договори поотделно с банките и затова вече е изпратило писмо до всяка от тях с молба да излъчат екип за преговори. Крайният срок изтече в края на седмицата. "Някои трезори вече са излъчили свои представители, което означава, че не са загубили интерес", обяви Танев. Ако все пак не се постигне договореност, МОН ще даде право на Българската банка за развитие да сключва договорите за кредит със студентите. На свой ред ББР ще възлага на търговските банки обслужването на заемите чрез тяхната клонова мрежа. В този случай трезорите ще се явяват подизпълнители на студентското кредитиране и ще печелят от комисионни, които обаче ще трябва да уговорят с държавната банка. Според закона за студентското кредитиране лихвата по заемите е основният лихвен процент плюс 2 пункта. При сегашните нива на ОЛП лихвата в момента би била около 5.53%. Студентите не плащат вноски по главницата и лихвите по време на гратисния период, който започва от момента на тегленето на кредита и приключва до 1 година след първата дата на дипломиране. Срокът за погасяване на сумата е 10 години.