Броят жилища на хиляда човека от населението у нас е 486, което благоприятно се съпоставя с нивата достигнати, както в ЦИЕ (413), така и в Европейския Съюз (472). Около 14% от жилищата са разположени в столицата. На практика всички (99%) жилищни сгради в България са собственост на частни лица. По тази причина, жилищата отдавани под наем са сравнително малко - 8% в столицата и около 14% в провинцията. Необитаваните сгради и тези, които са негодни за ползване през цялата година, съставляват около 15%. По-голяма част от жилищата в България се характеризират със сравнително ниско качество, като тези, построени по време на комунистическия режим представляват около 80% от целия жилищен фонд. Делът на тухлените жилища е 60%. Около 40% от всички жилища са двустайни, докато тристайните представляват около 32%. Средното жилище в страната се състои от 2.8 стаи, има 64 кв.м. използваема площ и 2.1 обитателя. Тези данни сочат, че жилищата, които съответстват на съвременните стандарти за качество, все още са ограничен брой. След като се забави през 2006г. (9.4% годишен ръст), използваемата площ на новопостроените жилища отбеляза значителен ръст от 40% през 2007 г. Общата застроена площ нарасна с 3% през последните пет години, което в комбинация с демографските тенденции и ръста в декларираният интерес за закупуване на нови жилища, предполага, че пазарът в България е далеч от точката си на насищане въпреки че известно свръх предлагане вече е налице в сегмента на ваканционните имоти. Динамиката в броя на новоиздадените разрешителни за строеж, включително тези за жилищни сгради, офис площи и други недвижими имоти, следва постепенно намаляващ тренд през последните четири години. Въпреки това, разрешителните за строеж, измерени чрез общата застроена площ, нарастват повече от шест пъти през последните пет години и достигат 1 356 000 кв.м. според последните налични данни за 2007г. Структурата на новоиздадените разрешителни за строеж е доминирана от жилищните имоти, които са около 60% от всички, като останалите са предимно ваканционни жилища и други, свързани с туризма имоти. Като се има предвид стандартната продължителност на строителния цикъл и последните данни за новоиздадените разрешителни за строеж, очакваме предлагането на нови жилища да продължи стабилния си ръст през следващите три години с постепенно намаляващи темпове от 50% през 2008г. до към 20% в края на прогнозирания период. Въпреки това съществува риск за негативна корекция в цените на ваканционни имоти. Засилващите се сигнали за отслабване на външното търсене и задълбочаващата се неохота за поемане на риск, породени от глобалната финансова криза, в комбинация с очевидното презастрояване в някои курорти са възможните фактори, които се очаква да доведат до известно охлаждане на пазара, особено що се отнася до сегмента на по-нискокачественото строителство. Проучване на УниКредит Груп показва, че 15% от населението възнамерява да закупи недвижим имот през следващите десет или повече години. Търсенето на нови жилища е най-силно сред младите и хората на средна възраст, с доходи над средните за страната. То беше допълнително подкрепено от българските емигранти, които инвестираха значителна част от спестяванията си на местния пазар на недвижими имоти. В същото време броят на българите, които могат да си позволят закупуването на жилище остава ограничен. Към 2007 г. бяха необходими 2.6 средни месечни заплати за закупуването на един квадратен метър жилищна площ, докато през 2000г. същото съотношение е 1.3. По подобен начин през 2007 г. закупуването на жилище се равнява на 14-годишния среден доход на човек от населението, като през 2000 г. за същото са били необходими седем години. Традиционно пазарът на ипотечни кредити е доминиран от банките, които контролират 98% от обема на всички жилищни кредити в българския финансов сектор. Интензивната конкуренция доведе до постепенно разхлабване на стандартите за кредитоспособност, които банките прилагат спрямо потенциалните си клиенти. Така например, максималната продължителност на ипотечните кредити се увеличи до 35 години, като на пазара се появиха и продукти предлагащи финансиране на до 100% от пазарната стойност на закупувания имот. За разлика от пазара на недвижими имоти в САЩ, този в България остава концентриран върху тридесетте процента от населението с най-високи доходи, докато проникването в сегмента на клиентите с противоречиво кредитно минало (рисковия сегмент) е доста ограничено, ако въобще съществува. В края на 2007г. ипотечните кредити достигнаха 2.9 милиарда евро, което съответства на 40% от общо финансовите пасиви в консолидирания баланс на домакинствата и се равнява на 10% от годишния БВП.. След като се забавиха през 2006г., средните пазарни цени на жилищата възстановиха възходящия си тренд през 2007г., като се покачиха с 28.9% на годишна база. Бързото поскъпване на недвижимите имоти беше подкрепено от ръста в реалните доходи, ипотечния кредит и рекордно високите ПЧИ. Балансът между факторите на търсенето и предлагането сочи към постепенно забавяне в ръста на цените на недвижимите имоти в следващите няколко години, заключава докладът. В контекста на глобалната финансова криза са налице ясни знаци за забавяне на външното търсене. Брокерите на недвижими имоти сигнализират за намаляване на купувачите на ваканционни жилища, както и за голям брой спекулативни инвеститори, които желаят да приберат печалбите си и да се оттеглят от пазара. Последните тримесечни данни за броя на сделки с недвижими имоти, регистрирани в агенцията по вписвания също сочат, че пикът на пазара е бил достигнат през миналата година и предстои преход към по-устойчиви нива на растеж.