Основната идея на предложенията за изменение на Търговския закон на националния омбудсман беше да се ограничи възможността собственици на дялове от компании да се освобождават от своите задължения за трудови и осигурителни плащания чрез прехвърляне на своите дялове на трети лица.

"За съжаление, когато не се спазват правилата за добро законодателство, се получава ефектът, който се получи сега с търговския закон", каза адв. Тони Димов, Център за въздействие на законодателството пред телевизия "Блумбърг" .

Той коментира неяснотите около измененията в Търговския закон и конкретно чл. 129, които предизвикаха противоречиви коментари.

"От повече от една година в България действа изискването преди да се вкарат каквито и да било нови мерки по регулиране, да се провежда предварителна оценка на въздействието, да се провеждат обществени консултации. В конкретния случай това означава законодателят да провери колко са действащите компании в България, колко е средният брой на компаниите, при които се извършват прехвърляния. Ще бъдат ли засегнати малки и средни предприятия? Какво ще се случи на пазара, на търговския оборот? И чак тогава, когато премисли цялата верига на това как ще се проведе регулирането, да го въведе по подходящ начин". В случая това, което се получи, бе, че държавата каза: "Уважаеми собственици на дялове в търговски дружества от тук нататък ще трябва да ни удостоверявате, преди да си прехвърлите дяловете, за това че нямате неплатени възнаграждения - трудови, осигурителни и т.н.", коментира юристът.

Според него, държавата не се е сетила как да се случва всичко това и прехвърля цялата административна тежест на компаниите. "Няма орган, който да издаде документа. Започват да се попълват едни декларации, Агенцията по вписванията отказва вписването и в крайна сметка се получава негативният ефект на лошото регулиране - затруднен търговски и граждански оборот".