Вдигане на лихвите по кредитите в България ще има, защото в някакъв момент ще се вдигнат лихвите, които централните банки определят. Това каза пред БТВ икономистът Лъчезар Богданов.

„Който в България си прави бизнес план, че тези лихвени нива ще продължават в следващите 5, 10 или 15 г., си прави грешно сметката. В еврозоната започват да се натрупват фактори, които някак бутат в посока решение централната банка да започне по-агресивно да увеличава лихвите в следващите години“, посочи икономистът. Богданов смята, че българската икономика сега е много повече интегрирана с европейската.

„Ако износът ни на стоки и услуги преди 8-9 г. е малко над 32-33 млрд. лева, сега е 66, тоест двойно повече стоки и услуги изнасяме. Съответно при външен шок много повече бизнеси, било в сектора на услугите или в промишлеността, ще го усетят”, прогнозира експертът.

„Дори да има благоприятни условия вътре в страната, много трудно можем да очакваме една толкова отворена икономика като нашата да бъде някакъв остров“, каза още Богданов.

По думите му при всички случаи нова банкова криза в развития свят ще има отражение в България.

„През 2008-а влязохме в криза на свръзадлъжнялост в развития свят – твърде много кредити, излязохме с още повече. В глобалната икономика бизнес и правителства са добавили над 42 трилиона долара дълг за последните 8 г.”, изтъкна икономистът.

„Засега късметът или стечението на обстоятелствата е, че централните банки държат лихвите на практика нулеви. В еврозоната, въпреки всички тези реформи, всъщност в сравнение с преди кризата имаме 5 трилиона евро повече държавен дълг. Реално правителствата спасиха до голяма степен банковите си системи с дълг, който данъкоплатците ще плащат. Засега тежестта е ниска при тези нулеви на практика лихви, но в някакъв момент лихвите ще трябва да започнат да растат, защото цената на капитала не е нула. Няма как да очакваме, че поколения наред хората няма да очакват възвръщаемост от спестяванията си”, посочи Богданов.

„Централните банки провеждат абсолютно целенасочено тази политика, но в един момент ще спрат да го правят – когато инфлацията тръгне леко нагоре, когато безработицата спадне още, когато трудовият пазар прегрее, заплатите започнат да растат по-бързо. На практика в Европа се чака кога в Германия ще започнат да растат бързо заплатите”, отбеляза той.