ХДС/ХСС, Свободната демократическа партия, Алтернатива за Германия и дори Лявата партия са против проявяването на грешно разбрани амбиции в това отношение. Това пише в статия "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", цитиран от Дойче веле . 

Партията на Зелените - обратно - упражнявала натиск за по-бърз прием на България в еврозоната, а германските социалдемократи засега не заемали твърда позиция по въпроса. Вестникът цитира зам.-председателя на парламентарната фракция на ХДС/ХСС Ралф Бринкхаус, който е скептичен по отношение на това дали България изпълнява политическите предпоставки за скорошно присъединяване към еврозоната. 

И докато президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер е привърженик на идеята за бързо въвеждане на еврото във всички държави от Общността, президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман е против прибързаното разширяване на еврозоната. 

По думите на зам.-председателя на фракцията на свободните демократи Михаел Тойрер, на хартия данните от България правят добро впечатление. Загриженост обаче будели съобщенията за наличието на корупция. 

"След като тъкмо преодоляхме кризите в Южна Европа, би трябвало да проявяваме по-голямо внимание по отношение на новите кандидати за прием в еврозоната", казва още Тойрер. Председателят на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" Йорг Мойтен не крие, че е категорично против въвеждането на еврото в България. 

"Да се приеме една просешки бедна балканска страна" в еврозоната като България", според него, било крайно опасно. Официалните данни за инфлацията и държавните задължения отговарят на критериите за прием, но в структурно отношение страната няма да е в състояние да се справи с приема на еврото, смята финансовият експерт на Лявата партия Фабио де Мази. 

Според него, България нагледно показва, че критериите за конвергентност, които гарантират, че присъединяването на една държава към еврозоната няма да застраши самата държава, не са подходящи, за да гарантират стабилността на еврозоната. 

Икономическият експерт на Зелените Керстин Андрее обаче е на мнение, че България трябва да бъде приета в еврозоната, когато трайно започне да изпълнява икономическите предпоставки за това. 

Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман също не крие своя скептицизъм. Според него, една от поуките от финансовата криза в Европа била, че страните, които участват в Европейския валутен съюз, би трябвало да могат трайно и добре да понасят последствията от това, че са се отказали от собствената си валута. 

Тъкмо затова критериите за конвергентност били толкова важни. "Едно прибързано присъединяване – на всяка цена – в крайна сметка не е от полза нито за съответната държава, нито за валутния съюз и ЕС като цяло", казва Вайдман. Подобни резерви има и сред други икономисти. 

Например шефът на Германския институт за икономически изследвания Марсел Фрацшер смята, че предизвикателството пред България ще е свързано не само с изпълнението на икономическите критерии, а и с модернизирането на нейните институции. 

По-нататък експертът споменава някои от положителните фактори за прием на България в еврозоната – като наличието на балансиран бюджет, ниското ниво на държавния дълг, обвързаността на лева с германската марка, а после и с еврото. 

Професорът от Цвикау Стефан Колев казва, че България де факто е влязла наполовина в еврозоната, тъй като БНБ не води собствена парична политика. Според Колев, най-голямата слабост на страната е свързана с "ужасяващото качество на българските институции", включително и широко разпространената корупция. Експертът обаче смята, че е важно България да бъде по-тясно обвързана към Западна Европа с помощта на еврото.