Европейските министри на финансите влязоха в конфликт за това как най-добре да затегнат регулацията и защитата на данъкоплатците, без да задушат кредитирането или да увредят конкуренцията, пише FT, цитиран от Дарик.

Превръщането на международните правила за банковия капитал "Базел III" в закон се очертава като най-скъпата регулация на финансовия проблем на Европа. Залогът кой ще решава какви рискове ще могат да поемат 8 300 банки в ЕС и как ще бъде предотвратено надуването на нови опасни кредитни балони, като този породил кризата през 2008 г. Преговорите също така са тест на верността на ЕС към споразумението от Базел, комплексен пакет, който през следващите шест години, ще се стреми да даде сигурност за спасяванията на данъкоплатците, като накара банките да изградят буфери от собствен капитал, парични средства и ликвидни активи.

Ключови играчи - като например финансовият министър на Великобритания, Джордж Осбърн, не присъстват на разговорите което предполага, че е малко вероятно да бъде постигната сделка преди следващата среща на европейските финансови министри след две седмици. В едната крайност стои френският блок, който настоява за по-меки изисквания за банковия капитал и ливъриджа плюс право на вето на Брюксел над националните органи, които искат допълнителни капиталови изисквания. Тази позиция спечели на Париж пълната подкрепа на повечето британски и континентални банки. Но тя е на път да се промени коренно, ако новия президент на Франция е социалистът Оланд.

Великобритания, която е основният финансов център в Европа, призовава за стриктно прилагане на минимални изисквания на Базел и правото на националните регулатори да наложат още по-строги правила, без предварително одобрение от страна на ЕС. Поддръжниците на тази позиция включват Европейската централна банка и Базелската комисия. За да се защити единният пазар, Брюксел иска последната дума за налагане на допълнителни изисквания, така че да бъде в състояние да спре дадена държава да облагодетелства с регулации своите банки за сметка на кредитните институции в другите страни от ЕС.

Последното компромисно предложение, идващо от Дания, е да се даде възможност на националните регулатори да променят изискванията за капиталови буфери с до 3%. . Проблемът е, че прилагането на Базел III обхваща 27 различни банкови системи в Европа, докато в САЩ то ще засегне само най-големите кредитни институции.