С предлаганите промени в управлението на Сребърния фонд се цели повишаване на доходността му, но се запазва предназначението му - той да може да се ползва само за нуждите на пенсионната система.

Това обяви при откриването на дискусия по темата заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева. В момента законовата рамка е твърде консервативна, нямаме инвестиционна загуба, но средствата не се управляват ефективно, посочи Пенчева, цитирана от БТА. Въпреки че има положителна номинална доходност, всяка година има обезценяване заради инфлацията, добави тя. В последните години обезценяването е между 1,1 и 5,3 процента или средно губим по 42 млн. лв. годишно през последните години заради инфлационната обезценка.

Основната цел на предложените промени е разширяването на инвестиционните възможности, каза Боряна Пенчева. Предложението дойде още през 2010 г. от работодателите като възможност за излизане от кризата, обясни тя. Сега вече имаме икономически растеж и целта ни е да защитим парите в Сребърния фонд, да гарантираме положителна доходност и да увеличим средствата в него, обяви заместник-министърът.

При изработване на предложенията работната група на МФ е проучила дейността на други подобни фондове в 11 страни от Европа и на базата на техния опит е предложено балансирано управление с инвестиране в инструменти с нисък риск и с приемливо висока доходност.

От една страна, имаме по-гъвкав набор от инструменти, от друга страна,- диверсификация на териториалния обхват на възможностите за инвестиране, посочи Пенчева. Тя отбеляза, че досега българският фонд единствен в света е със забрана за инвестиране в националната икономика. Това, което предлагаме, е възможност за инвестиране в дългови инструменти в дружества-емитенти от ЕС, както и в дружества-емитенти от България, така че тези пари да могат да работят за нашата икономика, заяви заместник-министърът. Сред предлаганите промени е и укрепването на професионалното управление на фонда.

Темата коментира и бившата икономическа министърка Лидия Шулева, според която е по-разумно Сребърният фонд да стои с нулева доходност, отколкото да бъде инвестиран в акции на Българската фондова борса. Шулева, която е един от авторите на закона, който действа в момента, припомни, че и при писането на първия му вариант е имало идея да се разреши инвестицията на борсата у нас. Но тогавашните управляващи са се отказали от нея и в ретроспекция това се е оказа изключително добро решение, каза тя, цитирана от Дарик.

Контрааргументите на икономиста Георги Ангелов от "Отворено общество" са, че парите от Сребърния фонд са половината от фискалния резерв и изваждането им оттам ще срине рейтинга на страната. С 50-100 милиона от Сребърния фонд на борсата нищо няма да се промени, но може да изгоним инвеститорите, каза той, цитиран от БНР.

На противоположно мнение е Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на инвестиционните посредници /БАЛИП/. Според него, ако средствата във фонда се управляват по-активно, това не означава, че българските пенсионери ще бъдат ощетени, че фискалният резерв ще бъде намален или че ще се промени целта за използване на тези средства. С предлаганите промени се цели единствено повишаване на доходността на Сребърния фонд и така може не да се намали, а да се повиши размера на фискалния резерв, заяви Бояджиев, цитиран от БТА.

От 2008 г. насам средствата от Сребърния фонд се държат в депозитна сметка в БНБ и имат номинална ниска доходност и отрицателна реална доходност заради инфлацията, очерта положението Бояджиев. По негови изчисления пропуснатите ползи са в размер на 160 млн. лв. Данни от функциониращите по света подобни фондове показват, че те инвестират между 40 и 80 процента от активите си в акции, до 30 процента - в облигации и под 10 процента са в парични средства.

Миналата седмица и шефът на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев отправи поредна атака към финансовия министър Симеон Дянков относно Сребърния фонд.
"Огромен и фундаментален проблем ще бъде, ако Сребърният фонд се изхарчи за нещо различно от пенсии. Самата мисъл за това създава рискове. Това са част от фискалните резерви и се следят от международните и кредитни институции", категоричен бе той.