Банкери засега отказват коментар по обявените от вицепремиера мерки, но се разбра, че настояват за диалог и съвместно изготвяне на предложенията в тази сфера, съобщи БТА. Според "Банкерь" в разговорите с премиера Бойко Борисов са участвали членовете на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, управителят на БНБ Иван Искров, подуправителят на БНБ Калин Христов и финансовият министър Семеон Дянков.
Според „Дарик“ участниците са се въздържали от официални изявления, за да може да се стигне до работещи решения и да се избегне популизъм.Разбиране е срещнало предложението лихвите по заемите да се обвържат с EURIBOR или SOFIBOR. Банкерите обаче са отстоявали твърдо позициите си против административното регулиране на лихвите. Не е бил посочен краен срок, в който работната група да излезе с предложения или становище.
Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков заяви в края на миналата седмица, че първите три основни мерки, които могат да доведат до подобряване на условията на кредитиране у нас, вече са набелязани и могат да бъдат въведени чрез законодателни промени след обсъждане с Асоциацията на банките в България.
Мерките предвиждат определяне на лихвите по кредитите на база ЮРИБОР или СОФИБОР плюс надбавка на отделната банка, а не както досега - да бъдат определяни по различен начин от всяка банка; намаляване и отпадане на някои банкови такси и въвеждане на регулации за потребителските кредити до 400 лв. Финансовият министър изрази мнение, че еднаквото формиране на лихвите от всички банки у нас ще даде повече прозрачност - хората ще могат да сравнят предложенията на отделните финансови институции. Някои от таксите по обслужване на кредитите пък според министър Дянков могат да се поделят между банките и кредитополучателите, а не както досега да са изцяло за сметка на клиентите, а друга част от таксите ще бъдат определени за незаконни и ще отпаднат. Така според министъра кредитите ще станат по-евтини, припомня БТА.
Регулирането на кредитите до 400 лв. пък според финансовия министър ще е в помощ на по-малките кредитополучатели, които сега прибягват до услугите на така нареченото лихварство заради това, че няма законова база за заемите под 400 лв.
Икономисти и финансисти подкрепят идеи, които биха довели до по-голяма прозрачност при формирането на банковите лихви у нас, но не смятат, че административни мерки могат понижат лихвите, показа междувременно проучване на БТА. 
Икономически и финансови анализатори и кредитни експерти коментираха, че във връзка с перспективите пред развитието на българската и европейската икономика не може да се очаква понижение на лихвите по кредитите. Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, заяви пред БТА, че предлаганите мерки от министър Симеон Дянков не могат да намалят лихвите по кредитите, но биха могли да доведат до по-голяма яснота за хората по отношение на това как се образуват лихвите. Ако банките бъдат принудени да намаляват или да споделят част от разходите си по кредитите обаче, ефектът ще бъде не намаляване, а увеличаване на лихвите, коментира Ганев.
Това ще стане, защото банките ще компенсират намалените такси в увеличаване на лихвите по кредита. Освен това, ако се смята за справедливо получателят на пари назаем да не поема всички разходи, свързани с този заем, то това означава, че и банката не би трябвало да поема всички разходи при обслужване на депозитите, заяви още Ганев.
Ако финансовата ситуация и конкуренцията помежду им не може да накара банките да поемат част от разходите по кредитите, то не виждам земна сила, която да ги накара да ги поемат, добави той. Ганев отбеляза, че има обаче банки, които предлагат кредити с фиксирана лихва и при тях лихвата не може да се променя по време на кредита. Според него, ако правителството иска да стимулира икономическия растеж, то може да го направи като предприеме мерки за подобряване на бизнес климата. Това включва реформи в областта на здравеопазването, образованието, пенсионната система, правораздаването, а също намаляване на административно-бюрократичното бреме, заяви Ганев.  Калоян Стайков, финансов анализатор от Института за пазарна икономика, заяви пред БТА, че единственото предимство на идеята за еднакво определяне на лихвите по кредитите на база СОФИБОР е, че първоначалните лихви по кредитите ще бъдат по-лесно сравними.
В договорите за кредит обаче има условия, при които първоначалната лихва се променя и именно тези условия клиентите трябва да проверяват много внимателно и да сравняват различните предложения на банките, посъветва той. По отношение на предложението таксите да се разделят 50 на 50 между банката и кредитополучателя или някои от тях да се обявят за незаконни, Стайков каза, че тази мярка няма да доведе до сериозно намаляване на разходите на клиентите. Разходите ще бъдат прехвърлени в лихвата, която клиентите плащат, защото това са разходи за дадена услуга - независимо дали е обслужване на сметка или оценка на имот, посочи финансовият експерт. Предложението за регулации на кредитите под 400 лв. трябва да подлежи на сериозен анализ дали това ще доведе до повече ползи, отколкото недостатъци, смята Стайков.
По думите му може да се окаже, че въвеждането на регулации ще оскъпи малките кредити и ще доведе до това такива да не се отпускат. Изчисляването на банковите лихви се базира на много неща - не се включва само дългосрочният лихвен процент на държавните облигации или рейтинга на държавата; пресмятат се още лихвите, които банките плащат по депозитите, лихвите на междубанковия пазар, отделно се начислява кредитен риск и други, които в крайна сметка формират крайния лихвен процент, обясни Калоян Стайков.
Няколко банки вече предлагат кредити въз основа на СОФИБОР и ЮРОБОР - това прави много по-прозрачно определянето на лихвените нива, но не ги прави по-ниски, коментира за БТА Тихомир Тошев, кредитен консултант, изпълнителен директор на консултантската компания "КредитЦентър". 
Пазарът продължава да се движи под знака на дълговата криза в Европа и няма перспективи за ново понижаване на лихвите, смята кредитният експерт. Хубавото е, че голяма част от банките удължиха промоциите си по кредити и за първото тримесечие на 2012 г., каза пред БТА Тошев.