Месец преди Рождество Христово затъналият в дългова криза ЕС получи неприятна вест - няма да има подарък от Дядо Коледа. Посланикът за особени поръчения и координатор в руското министерство на външните работи по въпросите, свързани с БРИКС Вадим Луков заяви, че големите страни с нововъзникваща пазарна икономика "са готови да предоставят финансови ресурси на Международния валутен фонд (МВФ), които в случай на нужда да бъдат предоставени на еврозоната, но това няма да бъде направено със затворени очи и благоговеейки пред авторитета на международните организации, съобщи БТА." "Това няма да бъдат подаръци от Дядо Коледа, всички пари подлежат на връщане. Живеем в свят, в който нищо не е безплатно", заяви Луков, цитиран от ИТАР-ТАСС.
На фона на валящите прогнози за забавяне на растежа на световната икономика и дори за повторна рецесия предупреждението едва ли е изненада за адресатите му, все пак кризата макар да е беда за всички, за някои е и възможност. През септември МВФ очерта не особено весела картина на растежа на световния брутен вътрешен продукт (БВП), като понижи прогнозата си от 4,3 процента на 4 процента тази година и от 4,5 процента на 4 процента догодина. В есенните си прогнози МВФ посочи, че ако западните политически ръководители удържат на дадената дума, то растежът през 2011 година ще бъде 4 процента и също толкова през 2012 година, предупреждавайки, че ако те не направят това, то Европа и САЩ отново биха могли да изпаднат в рецесия. Очакванията за растежа на САЩ (1,5 процента за тази година и 1,8 процента за догодина) и на ЕС (1,7 процента за 2011 и 1,4 процента за догодина) също са по-песимистични, отколкото през юни.
Перспективите за растежа на нововъзникващите и развиващите се икономики изглеждат значително по-обнадеждващи макар и преразгледани към понижение спрямо юни, като МВФ очаква общият им БВП да нарасне с 6,4 процента за тази година и 6,1 за 2012 година. При тях все пак ограничаването на мощностите, затягането на политики и забавянето на чуждестранното търсене се очаква да подкопаят в различна степен растежа в тези страни, отбеляза МВФ. Европа, която се опитва да овладее дълговата криза, а и целият свят, който вече усеща в по-голяма или по-малка степен последиците от европейските и американските икономически проблеми, възлагат големи надежди за измъкване от икономическото тресавище на водещите страни с нововъзникващи пазарни икономики, обединили се в групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), а от тази година БРИКС (след присъединяването на Република Южна Африка). Десетилетие, след като изкова акронима БРИК, председателят на управителния съвет на Голдманд Сакс асет мениджмънт (Goldman Sachs Asset Management) Джим О'Нийл прогнозира в новата си книга "Карта на растежа", с части от която ни запозна "Сънди телеграф", че до настъпването на 2020 година четирите страни от групата БРИК ще изпреварят по размер на своя общ БВП Съединените щати. А до 2027 година Китай, който в момента е втората световна икономика, ще изпревари САЩ като най-голяма икономика в света. В подкрепа на твърденията му МВФ прогнозира растежът на Китай да бъде 9,5 процента тази година и 9 процента догодина. Според прогнозите на фонда БВП на Индия ще нарасне със 7,8 процента през 2011 година и със 7,5 процента през 2012 година, на Русия - с 4,3 процента този година и с 4,1 процента догодина, Бразилия - с 3,8 процента тази година и с 3,6 процента през 2012 и на Южна Африка - с 3,4 процента тази година и с 3,6 процента догодина. Освен това с резерви от общо над 4 трилиона долара не е изненадващо, че на Китай, Бразилия, Индия и Русия се гледа като на потенциални спасители на Европа, макар всяка от тези страни да има собствени вътрешни проблеми като високата инфлация, голямото икономическо неравенство, а в някои от тях и корупцията. Освен това и петте страни от БРИКС не са сред водещите в класациите за БВП на глава от населението. И все пак Китай държи колосални валутни резерви, които в края на септември превишаваха 3,2 трилиона долара. Към същата дата страната е инвестирала 1,14 трилиона долара в американски държавни облигации, а според експерти, цитирани от АФП, държи и над 550 милиарда евро в европейски дългови книжа.
За държави с подобни ресурси кризата открива и значителни възможности в различни посоки. Пекин например планира догодина да понапазарува европейски компании, както писа вестник "Глоубъл таймс". Китайският министър на търговията Чън Дъмин посочи, че Китай иска да инвестира големия си търговски излишък и не желае да пази милиарди долари, които се обезценяват. Ръководителят на Китайския суеверен фонд Лоу Чживей пък заяви пред в. "Файненшъл таймс", че този фонд от 400 милиарда долара планира да инвестира в инфраструктурни обекти в САЩ и Европа.
Русия също може да тръгне с такава кошница в ръка. Експерти на Stratfor очертаха един много интересен план на руската помощ за Евросъюза, като един от етапите в този план е Москва да премине към изкупуване на поевтинели (заради възникналите финансови трудности на еврозоната) европейски стратегически активи - енергийни компании, морски и въздушни пристанища банки и други. Преди това обаче европейците трябва да повярват в образа на Русия като политически и икономически стабилна страна, разполагаща с големи финансови резерви. В допълнение Кремъл трябва да призове пострадалите от кризата енергийни, телекомуникационни, транспортни и други европейски компании по-активно да усвояват руския пазар, което ще ги направи зависими от политическата воля на Москва, посочват експертите от Stratfor. И в заключение Русия ще започне да отпуска големи кредити на международни финансови организации (включително и МВФ) и отделни страни от еврозоната, за да може тяхната връзка с Русия да стане неразривна.